fantasy club (c)
************************************************************************
Бунтовниците от третия спътник. Част № 5. Фантастика.
************************************************************************
Ние, 300 души земляни от AFJ (земното космическо разузнаване) се намирахме с нашия кораб Nissan в системата Tauvol, където бяхме изпратени на разузнавателна мисия. По пътя си ние попаднахме на пасарски кораби, 10 на брой, които подслушвахме от ефира и се канехме да нападнем, щом приближат. Тази сутрин кораба ни беше закачен към един астероид, където чакахме в засада за десетте пасарски кораба, които щяхме да нападнем с 20 автоматични, бойни модула SX8. Докато чакахме пасарските кораби, ние шестимата седяхме по пултовете си до камината в нашата каюта, нашия дом и убежище, от където помагахме в управлението на кораба. Аз пушех лула тютюн, отпивах кафе, замислен над своите дела, а до мене Ким се умилкваше, заета да подслушва разговорите на пасарите в ефира. С нас беше извънземната котка Поки, а също и игуанката Бронк, която взехме от една планета по пътя си в предишната ни мисия. Бронк си имаше пулт, за да помага в превода на нашите архивни филми и текстове на разговори, които сме водили по чуждите планети. Бронк беше изключително добра като преводачка. Това беше една наша сутрин на борда на кораба ни, в очакване на десетте пасарски кораба. Бордовата сутрин течеше мудно и сънливо, въпреки, че се разсънвахме с лула тютюн и кафе.
Пасарските кораби наближаваха към астероида, където беше нашия кораб. Оттук ги поемаха двайсетте бойни модула SX8, които щяха лесно да ги унищожат. Ние с кораба, щяхме да летим зад тях за да се убедим, че с тях е свършено.
В следобеда си поспах няколко часа, за да стана от сън свеж и зареден с енергия. Докато пиех кафето си, аз запалих лулата и се заинтересувах какво става из кораба. Очаквахме всеки момент появата на пасарските кораби. Още не си бях доизпил кафето за расънване, когато пасарските кораби се появиха в зоната на стероидното поле. Нашите бойни модули SX8 веднага ги прихванаха, като на кораб се падаха по два модула. И един беше достатъчен, но с два пък беше по- сигурно. Атаката протече в продължение на един час. Пасарските кораби бяха обсипани с ракети, от което те се разцепиха един след друг и пламнаха в огън. Последните изтреляни ракети сложиха край на всякаква надежда за пасарите, а скоро нашите индикатори показаха, че оцелели няма. Бяхме унищожили 1,000 пасари и 10 техни кораба. Всичко стана толкова бързо и перфектно, че не успяхме да се развълнуваме. Когато по- късно минавахме с кораба си през района с отломки от пасарските кораби, ние си събрахме бойните модули на борда и проверихме още веднъж за оцелели, но нямаше такива...
Седяхме по- късно на кафе и лула тютюн край камината, когато Ким попита:
-А къде е срещата със кораба Ford?...
-Тук някъде, покрай планетата към астероидния пояс!...- казах аз.
-Значи се връщаме на планетата?...- попита тя.
-Да, там се връщаме!...- казах аз.
Планетата беше на един час по- нататък. Докато летяхме към нея, ние шестимата си почивахме, останали без съществени задачи. Игуанката Бронк предложи да пийнем джин, а Браун отвори една бутилка с джин и сипа по чашите. Очакваше се хубав следобед и хубаво време. Джинът приятно разбуни духовете. Ким седеше до мене със зачервени бузи и се умилкваше у мене, така, както само тя си знаеше. Скоро започнахме спускане към планетата, а ние напрадвахме с джина в ранния следобед….
Вечертта вече бяхме кацнали на същия космодрум, където бяхме преди няколко дена. Времето навън беше мъгливо с ниска видимост, а температурите- около нулата. Шестимата си бяхме на топло в каютата и се радвахме на уютната обстановка. Поки замисляше някаква хитрост, а Бронк приказваше с Джейн. Аз запалих лулата си, а Ким тъкмо беше донесла кафе. Браун се беше изправил пред люка и наблюдаваше навън. Светлинките от другите кораби, наредени около нашия се открояваха ясно въпреки мъглата. Тука имаше в този час близо 400 кораба, наредени по дължината на цялото поле, под планината. В далечината се виждаха светлинките от града в който вече с ебяхме разхождали при миналото си идване тук. На борда на нашия кораб в този час спяха само 15%. Всички още бяха будни след успешното отстраняване на десетте пасарски кораба. Емоциите около тази операция, в която ние хората почти нямахме участие, бяха достигнали връхната си точка. Екипажът празнуваше малката ни победа с пълни чаши аколхол, а онези 15%, които спяха бяха нощните смени за дежурство на мостика и охраната на кораба. За другия ден се надявахме да имаме повече свежи сили, когато за задължителен сън щяха да бъдат определени 80% от хората ни. Тази вечер аз бях малко разсеян. В каютата звучеше тиха музика, свелината беше мека и приятна, а присъствието на Ким до мене ме разнежваше.
-Какви са плановете ни за утре?…- попита Ким.
-Ще чакаме тука кораба Ford!… През това време можем да бъдем на свободен режим!…- казах аз.
-А кога се очаква да дойдат те?…- попита тя.
-До няколко дни!…- казах аз.
-Ами тогава, какво ще правим ние утре?…- попита тя.
-Ще решим утре.- казах аз.
*
На сутринтта станах бодър и свеж от сън, разсъних се на чешмата и седнах да изпуша една лула тютюн, докато Браун трупаше край камината дръвца и въглища за през деня. Като се изправих пред люка аз видях, че навън е мъгливо и тихо. Някакъв кораб току- що се беше приземил и около него сновяха извънземни. Ние шестимата, Поки и Бронк отново бяхме на линия тази сутрин. За днес имахме задачата да изчисляваме траекториите, по които ще минем в следващите няколко дена, заедно с кораба Ford, който скоро щеше да се появи тук. Нашите два кораба се водеха “патрулна двойка”. Командването беше сметнало за добре да се разузнава със два кораба, та ако единия закъса, двата екипажа да продължат със другия кораб. Из космоса рядко можеше да се разчита на някаква помощ, а разстоянията там са големи.
Ким донесе още кафе и билков чай и каза:
-Алекс, да направя ли пици за закуска?…
-Направи!…- казах аз.
Утрото ни започваше сънено и мудно. На борда спяха 80% от хората, за да имаме свежи сили за по- късно.
Денят ни отмина в топлата каюта, докато правехме изчисленията за следващия курс на кораба си. Бордовата вечер ни завари в добро настроение, докато пийвахме кафета и чайове, а аз пушех лула тютюн и се радвах на Ким и на Палма. Поки тази вечер си подреждаше багажа. Тъй като той си имаше малък космически кораб, прикрепен към корпуса на Nissan беше редно да си пооправи и подреди багажите, а това той правеше с голям мерак. Игуанката Бронк пък тази вечер гледаше филми от Земята, със голям интерес. Ние тримата с Ким и Палма се бяхме настанили в двойното кресло и слушахме музика. Браун, Джейн и Никита се готвеха да се къпят. Банята ни беше удобна и компактна, точно до камината, но от другата страна на стената. Аз пушех лулата и се бях замислил за своите си неща, както обикновено. Ким беше особено радостна тази вечер, заради това, че сме заедно, че времената ни са добри, че денят беше хубав, а вечертта още по- хубава. Палма беше малко по- студена и не издаваше чувствата си, но общо взето ние тримата добре си живеехме. Всъщност в каютата бяхме осмина- със Поки и Бронк, която най- накрая взехме при нас. По това време от целия ни екипаж, който възлизаше на 300 земляни и 20 извънземни (предимно дракони), навън имахме 30 души, 100 бяха в задължителен сън, охраната ни беше от дестина души, дестима имаше и на мостика. Останалите 150 души земляни бяха свободни тази вечер и макар да не беше обявена дискотека, край басейна тази вечер беше весело и шумно. Бях се замислил по своите си неща, тези които обикновено си разсъждавах всеки ден. Това включваше войната с пасарите, новините от Земята, спомените от миналото, както и служебите ми работи, по които умувах понякога деноношно. Музиката думкаше в бурни ритми, а Ким и Палма танцуваха в свободното поле до люка, усмихнати и весели. Смукнах тютюнев дим от лулата си и надрасках няколко йероглифа на диплея на компютъра си. Използвах времето да обмисля някои основни мои стратегии, приложими при нападение над пасарски кораби. В меката светлина на каютата, приятно хвърляха отблясъци пламъците от камината. Нахвърлях още дръвца и въглища в огъня и се изправих до люка. Оттук можеха да се видят много неща. Нивото на нашата каюта беше на 30 м. над пистата, а от тази височина се виждаше надалеко. Извадих бинокъла от джоба си и се занимах да разглеждам какво има наоколо. Навсякъде се виждаха светлинки, някои по- далечни, други по- близки. Това занимание ми отне часове, докато другите си бяха сипали джин и си приказваха край камината. По някое време прибрах бинокъла си в джоба на униформата и излязох из кораба на разходка. Беше ми леко и приятно тази вечер, а хората из коридора бяха весели и усмихнати.
*
На сутринтта станах с натежала глава, през цялата нощ ме беше болял зъб. Пих обезболяващи и седнах да изпуша една лула тютюн. Тукашното слънце надничаше през люка, който не беше пуснат на цялата стена, а само кръгло прозорче, един метър в диаметър. Ким току- що беше сварила кафе, а другите току- що ставаха от сън. Денят ни започваше отново. По някое време се подадох на терасата на каютата ни. Навън беше прекрасно време, напомнящо земната пролет. Изпуших една лула тютюн на терасата, а Ким и Палма бяха край мене и тримата разглеждахме района, около кораба ни. Космодрумът работеше на пълни обороти- ту излиташе някой кораб, а друг кацаше. Чакалните бяха пълни със извънземни туристи, предимно.
-Какво ще правим днес, Алекс?...- ме попита Ким.
-Незнам.- казах аз.- Мене ме боли зъб, днес няма да бъда във форма!...
-Защо не потърсиш зъболекарска помощ?...- попита Ким.
-Ще потърся, но не сега!...- казах аз.
Постояхме на терасата близо час, а като се прибрахме в каютата, тук вече беше топло и приятно. Аз разбира се не бях във форма заради забобола си, но другите започнаха работа по пултовете си. След като зкаусихме по една топла пица решихме да излезем навън. Времето беше хубаво и не много студено. Край космодрума започваше красив парк, по който тръгнахме ние шестимата, Поки и Бронк. Тук видяхме уникални представители на тукашната флора и фауна. Разбира се ние незнаехме кое е опасно, кое- не, заради което си стискахме здраво в ръка атоматите калашников, готови за стрелба. Из парка беше пълно със извънземни, които се разхождаха. Тук видяхме видове, за които нямахме никакви данни в архива си. Съответно се заехме да събираме информация, а в същото време заснемахме филм за това си излизане по чуждата планета. Тъкмо наближавахме някакво кафене, разположено в парка, когато Браун заговори един извънземен, който разхождаше децата си тук и едно малко животинче, подобно на земните домашни кучета.
-Денят е хубав!...- каза Браун, а извънземния го погледна и поклати глава:
-Днес времето няма грешка!...- каза извънземния.
-Ние сме туристи!...- каза Браун.
-Туристи... Харсва ли ви тука?...- попита извънземния.
-Тука е невероятно!...- каза Браун.
-С какъв кораб дойдохте?...- попита извънземния.
-Ние имаме наш кораб, тук!...- каза Браун.
-А от коя посока идвате?...- попита извънземния.
-Минахме край астероидния пояс...- каза Браун.- А вие какво работите?...
-Аз съм шофьор на автобус!...- каза извънземния.- Е хайде, ще вървя, останете си със здраве!...
Извънземният отмина, а ние се насочихме към кафенето.
През целия ден ние се разхождахме из парка и близките улици в същия състав. Браун изпробва на десетина пъти разговори с местните, а компютърния превод беше добър. Беше вече вечертта, когато се завърнахме на борда на кораба Nissan, малко поизморени, но доволни от разходката. Браун веднага се зае с камината, където не беше горял огън чак от сутринтта. Скоро в каютата стана приятно и топло. Тя не беше много голяма и лесно се затопляше, особено от мощната камина. Ние не пестяхме дървата и въглищата, защото такива имаше на всяка планета, от където минавахме, а дори да нямахме запаси, то каютата имаше и мощен климатик, който рядко пускахме. Аз седнах в удобното, двойно кресло и си запалих лулата, а Ким скоро беше готова със термусите с кафе и билков чай. Навън се смрачаваше неусетно, започваше вечертта. През цялото време ме измъчваше зъбобол, но аз вземах болкоуспокояващи. Зъболекарят щеше да ме приеме скоро. В тези часове очаквахме пристигането на кораба Ford, с който днес през деня бяхме имали успешен радиоконтакт. Докато си пушех лулата аз излязох на терасата към нашата каюта и огледах района около нашия кораб. Това беше една вълшебна вечер и само зъбобола ми помрачаваше приятните усещания. Ким се появи по някое време до мене на терасата и извади бинокъла си за да огледа района. Гледката беше зашеметяваща, поредната планета в извънземието, на която ние стъпвахме. Навсякъде около кораба ни се виждаха светлинки и странните силуети на други кораби, небостъргачи и планината в далечината.
-Красиво е тук!...- каза Ким, а аз кимнах потвърдително.
Възхищавахме се на гледката близо час, а сетне се прибрахме в каютата, където беше топло и уютно. Този път Палма беше сварила ароматно кафе и билков чай, това с което обикновено се подкрепяхме в каютата си. Запалих още една лула тютюн и пуснахме музика, хубава, древна, музика от далечни по- добри времена на Земята. Оставих се на настроенията си и спомените, а Палма и Ким отново се разтанцуваха на площадката до люка, където имаше повече свободно място. Браун също пушеше лула, а Джейн и Никита си говереха нещо оживено. Поки необичайно за него, спеше, а игуанката Бронк слушаше с интерес музиката и си тактуваше в ритъма й. В този час нямахме нито един човек навън. От екипажа ни, наброяващ 300 души земляни и 20 извънземни в този час 95% бяха в задължителен сън, а останалите държаха охраната и дежурните смени на мостика.
*
Беше следобеда на другия ден. Аз пушех лула край камината, дълбоко замислен над своите си неща. Ким тъкмо беше сварила кафе и билков чай в два термуса. Събрахме се отново осмината, обитателите на нашата каюта, край камината на чаша питие и лула тютюн. Носталгията по Земята и приятелите там ме беше налегнала отново този следобед. Моите колеги от компанията, нашия малък екип се чувстваха отлично в този следобед, но аз не можех да се похваля със същото. Отдалечеността ни от Земята, факта, че там беше робовладелски строй, факта, че нашите близки и приятели пък живееха в колонията на третия спътник на Юпитер, всичко това ме караше да бъда тъжен и унил, жадуващ за миналото, когато всичко си беше наред- нямаше робство, нямаше пасари, а всички които се познавахме живеехме на Земята, а не на далечна колония... Смукнах по- силно тютюневия дим от лулата си, а това, чак замъгли съзнанието ми. Душата ми протестираше срещу действителността. Искаше ми се всичко да е както в миналото, но уви, времената се меняха, а бъдещето винаги ни изненадваше с нови неприятности, а и също- бивахме по- стари. Ким не забелязваше моето настроение, защото аз умело се прикривах зад леденостудената си физиономия. Но душата ми плачеше. Смукнах още веднъж силно от лулата и сякаш ми поолекна... Тази вечер щеше да пристигне кораба Ford, с който бяхме патрулна двойка разузнавателни кораби. Командването беше решило да не се разделяме по време на разузнаване от съображение за безопасност на екипажа. Идеята ни харесваше, защото бивахме повече хора и оттам ни идваше повече самочувствие и настроение, а където е оживено, там е й весело. Тази идея гласеше, че ако единия кораб претърпи повреда, двата екипажа могат да се завърнат в базата със втория. Аз лично одобрявах такава стратегия и лично участвах в разясняването на тази идея и подготовката за гласуване. Така ние щяхме винаги да бъдем в космоса с два кораба и над 600 души, общо двата екипажа. Това беше добро число, което ни даваше големи предимства при продължителни преходи, когато се общува в затворени пространства и всеки човек в повече е високо ценен. Кораба Ford се беше обадил преди час от астероидния пояс. Скоро той щеше да ни намери по нашите координати, които му изпратихме. Ние го чакахме с нетърпение. Всеки от нас имаше там по някой стар приятел, който не е виждал скоро, а не бяха малко и новите запознанства. В състава на екипажите ни се подменяха често новобранците, които ни служеха предимно за охрана на корабите, но със задоволство забелязвахме, че като цяло екипажите ни се разратсват, въпреки, че за тази работа нямаше почти никакви желаещи. Някъде към 18 ч. корабът Ford пристигна и кацна на същия космодрум. Ние избрахме площадка за кацане, където по- късно преместихме нашия кораб, за да бъдат двата кораба един до друг и да спуснем временен свързващ тунел. Така тук започваха празници. Наистина отдавна не се бяхме срещали и това беше повод за празник. Както беше решено нашите екипи опънаха свързващ тунел между двата кораба и така ние ставахме независими от околния свят, можехме да се разхождаме и из двата кораба и да срещнем много приятели. В бара на Nissan започваше дискотека. Аз бях още не дотам радостен и предпочетох усамотението в каютата, поне в първите часове, а Ким беше солидарна с мене и остана също като мен в каютата, а другите заминаха на дискотека. Всъщност Поки също остана, но той просто беше решил да си подремне и го направи. Останали сами, двамата с Ким се отдадохме на хубава музика, по чаша джин и лула тютюн, прегърнати в лекоосветения кът до камината, в която си играеше огъня и ухаеше на истинска камина с дръвца и въглища. Както често по това време на бордовете на двата ни кораба настъпи време за романтика. С романтични чувства бяхме и ние с Ким, а по някое време забелязахме, че от банята се измъква Палма, по хавлия и със светнали очи. Изобщо нашия малък и сплотен екип нямаше грешка...
*
Събудих се рано сутринтта. Ким ме усети и стана след мене. Докато си пиехме кафето край камината проверихме какво става из кораба. Двата ни кораба Nissan и Ford бяха един до друг на космодрума, а между тях свързващ тунел. Спяха 90% от двата екипажа, а ние бяхме сред малцината будни в този час. Навън беше приятно време, не много хладно, а в каютата топло и приятно. Двамата с Ким си пийвахме кафе с лула тютюн и се разсънвахме. Игуанката Бронк стана след нас. Тя си взе един душ и се появи при нас, свежа и красива:
-Какво ще става днес?...- попита тя.
-Днес отлитаме нататък!...- й отвърнах аз.
Сле дкато пихме кафе тримата излязохме из кораба. Из коридорите не беше оживено. Асансьорът ни смъкна долу при входа на кораба. Момчетата от охраната ни кимнаха за поздрав. Излязохме навън, а там беше приятно хладно, въздуха чист и свеж. Решихме да обиколим двата кораба. Докато обикаляхме срещнахме извъземни от съседните кораби, които работеха по корпуса на корабите си. В далечината тъкмо беше кацнал кораб и около него сновяха стотици извънземни. Ние минахме покрай тях, а те забързани мъкнеха багажите си и се суетяха около входа на приемния коспус на космодрума. Обиколката около двата ни кораба ни освежи. Хубавият въздух и хубавото утро ни заредиха с енергия. След един час бяхме отново при входа на Nissan и се прибрахме вътре. В коридора към входа на кораба попаднахме на нашия инструктор Флу.
-Как е навън?...- попита той.
-Времето е хубаво!...- казах аз.
Бяхме се прибрали в каютата, а нашите екипи готвеха кораба за старта към планета Taulov 80. Старта беше даден към 8 ч. Първо излетяхме ние със кораба Nissan, а след нас излетя и кораба Ford. Вече в орбита, разкопчах предпазините колани и си запалих лулата. В каютата беше уютно и приятно, а моите хора вече работеха по пултовете. Днес имахме задача да следим пътя пред кораба със скенерите и радарите, както и да подслушваме ефира. В зоната, където летяхме имаше близо 24 различни кораба, които се заехме да подслушваме, докато се разминавахме. Аз си пушех лулата и четях превода на водените из ефира разговори. Нямаше нищо особено, това бяха транспортни кораби и няколко товарни. По някое време Бронк приседна до мене и каза:
-Алекс, какси днес, човече?...
-В страхотна форма съм!...- похвалих се аз.
-О, това е хубаво!... – каза тя.
Игуанката беше ослепителна тази сутрин, облечена в свежи цветове. Погледах я за минута две и се замислих от колко време тя е сред нас. Денят ни започваше нормално, докато летяхме с двата си кораба към планетата Tauvol 80.
В следобеда достигнахме гигантски астероид, където се отбихме за да видим какво има там. Астероидът имаше диаметър 8,000 км. Първия екип, който слезе из астероида, докладва, че тук има магазини, увеселителни заведения и няколко колонии- градове. Астероидът нямаше собствена атмосфера. Всичко беше под огромни, прозрачни куполи. Ние осмината излязохме из астероида към 15:30 ч. със четирима войника за охрана. Свързващия тунел от дока към корпуса на летището беше пълен с извънземни, които бяха предимно туристи, скитници и авантюристи. Минахме през тълпата, а първото ни впечатление за този астероид беше разредения въздух, който тук беше прекалено скъп. По- късно се настанихме в един ресторант за да хапнем пържоли с халба бира, както си му е реда. В ресторанта имаше към 100 души, извънземни, повечето влезли тук заради по- големия приток на въздух, а и отоплението тук беше по- силно от това из тунелите. Браун отново пусна в действие чара си и се запозна с няколко извънземни от съседните маси. Докато му обясняваха какви са що са, пържолите и бирата бяха сервирани, а аз запалих една лула тютюн и се загледах по стрийптийза на дансинга. Макар й извънземен стрийптийзът беше любопитна гледка. На съседната маса до нас имаше десетина души от нашите, които също си похапваха и контактуваха с извънземните, а четиримата войника ни охраняваха през цялото време, каквато им беше задачата. В ресторанта седяхме два- три часа, а сетне тръгнахме из магазините. Имахме за цел да намерим филми, музика, книги, списания, вестници и още куп стоки, които имаха някаква стойност за нас. Бяхме взели с нас и два робота, които да тикат количката със стока. Цените бяха умерени, сиреч ние тук бяхме направо богаташи. От нашите два кораба из астерида бяха излезли общо 40 души, като десетима имаха задачата да обиколят из подземията на астероида и да видят къде какво има. По- късно се прибрахме на Nissan и се заехме да разглеждаме стоките, а Бронк се зае да ни преведе няколко вестника и един филм, закупени тук. Беше ни интересно, защото това беше един отделен самостоятелен свят, още един от световете, където стъпвахме. Информацията из вестниците и списанията беше най- разнообразна. Тук имаше и бизнес и работни места, наука, култура, изкуство и образование. Съвсем като в един приличен що- годе свят.
В каютата ни беше топло и приятно. Докато другите разглеждаха купените от нас стоки, аз запалих лулата си и се зачетох в едно от списанията, бавно навлизайки в духа на този малък, автономен свят. Ким се беше прилепила до мене и смучеше пепси, а Палма вареше кафе и билков чай за обичайната следобедна почерпка. Браун разглеждаше портативния компютър, който си беше купил днес. Това беше прозорец към техниката на този малък свят, както и технологиите на околните планети, сред които планетата Tauvol 80, накъдето летяхме. Бронк скоро завърши превода на един филм от астероида и взехме да го прегледаме в хубавия бордови следобед. Към 17 ч, всички се бяха завърнали по корабите и ние продължихме към планетата Tauvol 80, където се очакваше да пристигнем още тази вечер. По пътя попаднахме на плазмена буря, но нашите кораби бяха достатъчно устойчиви и почти неусетихме бурята. По някое време аз излязох на разходка из кораба. Из коридорите на кораба Nissan беше слабо оживено. В момента почиваха 80% от хората ни. Отидох в оранжерията и седнах на една пейка там под едно бананово дръвче и запалих лулата си. Тук беше интересно и приятно, романтично кътче от кораба. От пейката виждах бара и десетимата посетители там. Барманката Соня ми махна с ръка, а аз след като поседях сред дръвчетата в оранжерията се преместих в бара при нея.
-Как си, Алекс?...- ме попита тя.
-Чудесно!...- казах аз.- Как върви днес?...
-Нормално. След вчерашната дискотека имах доста неща да подредя из склада...- каза Соня.
Взех си бутилка пепси и се загледах в джобния си компютър, където имах прясна информация от Земята.
-Довечера ще има ли пак дискотека?...- попитах аз.
-Да. Ще има дискотека. Очакваме голяма навалица.- каза тя.- Но аз всичко вече съм приготвила, а и в най- натоварените часове ми помагат двама войничета...
Поседях при Соня близо час и тръгнах да се прибирам към каютата. По пътя минах при Рорри и сина си да ги видя.
*
На сутринтта кацнахме на един космодрум на планетата Tauvol 80. Утрото беше мъгливо, а аз тъкмо ставах от сън. Разсъних се на чешмата и си заплих лулата, докато чаках Ким да приготви кафе. Браун се зае да подсили огъня в камината, а останалите скоро станаха и те от сън. Аз скоро се снабдих с чаша горещо кафе и през това време наблюдавах картината от тази планета. И тук преобладаваха октоподоподобните хуманоиди. Планетата ни посрещаше с гъста мъгла и не много ниски температури. Ние осмината се разсънвахме край камината с по чаша кафе, а на екрана вървеше картината от тази планета, която с нищо не беше кой знае по- различна от други планети, където бяхме ходили. На борда по това време спяха 70% от екипажа, а два екипа се заеха да товарят гориво, въздух и вода, както и провизии за кораба ни.
-Какво ще правим днес?...- попита Ким.
-Ще излезем на разузнаване, ще снимаме и ще осъществим контакти с местните!...- каза Браун.
-Ще ви преведа този филм!...- каза Бронк, игуанката днес беше ослепително красива.
Докато тя правеше превод на картината, която получавахме от ефира, ние седяхме край камината и планирахме къде ще ходим през този ден. По компютрите си вече имахме карта на космодрума и близкия град, където щяхме да ходим днес на разузнаване. По- късно се качихме осмината на един джет и полетяхме към града, който се намираше наблизо до космодрума. Планетата, както я видяхме от птичи поглед беше невероятно красива. Кацнахме на площадка край търговски център и продължихме пеша, здраво стиснали автоматите си, защото в извънземието можеше всичко да се очаква. Докато крачехме из коридорите на търговския център Браун и Джейн завързаха разговори със извънземните, а всичко се записваше за архива. Един от извънземните се оказа учен, който ни покани във своята лаборатория, която се намираше наблизо. Ние приехме да идем с него. Къщата се намираше край магистралата. Когато влязохме вътре човека ни показа с какво се занимава. Той лекуваше болни животинчета от природата на тази планета. Тук в неговата къща видяхме над 20 вида животинчета от местната природа. Ученият извънземен беше добродушен и гостоприемен. Докато ни черпеше с чай ние разгледахме цялата му лаборатория. Когато си тръгвахме Браун му каза, че ще идваме на този адрес и друг път, всъщност не точно ние, а хора от нашия кръг. Ученият изрази готовност да контактува с други хора от нашия кръг, а ние си записахме адреса и имената му. Докато се прибирахме към джета бяхме като омагьосани от видяното в лабораторията. За пръв път виждахме толкова отблизо извънземни животинчета. Джетът ни върна обратно на кораба, а ние бяхме доволни от това си излизане навън, донесли координатите на 10 извънземни за архива на AFJ. Това щяха да бъдат бъдещи сътрудници на AFJ, от тази планета, както те бяха изразили готовност да бъдат наши хора. Прибирайки се в каютата засилихме огъня в камината и седнахме на чаша кафе и билков чай. За по- късно планирахме още едно излизане навън. Аз си запалих лулата и пуснах картата на околността на екрана на джобния си компютър. Исках да намеря някое достатъчно интересно място, което да посетим по- късно. Моите колеги гледаха някакъв телевизионен, местен канал и бяха заети да изучават местните и начина им на живот. Ким се беше усукала около мене и отпиваше пепси, а Палма се захвана да направи пици за закуска по това време. Все още беше сутрин. Бронк по някое време дойде край нас и каза:
-Как си днес, Алекс?...
-О, в чудесна форма съм!...- казах аз.
-При вас става все по- интересно!...- каза тя.- Скоро няма да ви напусна, тук ми е интересно!...
-Радваме се за тебе, Бронк!...- каза Ким.
Беше станало обедно време, когато седнахме да изгледаме един филм, закупен тук в града. Преводът на филма беше добър, а се разказваше за група ученици, дръзнали да се занимават с наука. Филмът беше интересен и показваше ясно тукашните нрави и начин на живот. Докато го гледхме, аз отпивах пепси и пушех лулата си в приятната компания на моите хора от нашия екип. В това време наши екипи товареха по трюмовете на кораба гориво, въздух и вода, както и провизии, закупени оттук. Имахме 30 души из града на разузнаване. След като изгледахме филма ние пуснахме картина от камерите на нашите хора, излязли на разузнаване в града. Изглежда това щеше да ни занимава през целия ден.
Бях излязъл да се разходя из кораба. По коридорите срещнах само двама- трима от екипажа и няколко войника от охраната. Асансьора ме свали до нивото на оранжерията, където си избрах една пейка и поседнах там, запалих си лулата и се отдадох на размислите си. Двата кораба все така бяха свързани с топла връзка, но по това време нямаше особено раздвижване- всички бяха заети. В бара, който беше наблизо имаше към 15 души. На бара беше този път Сюзън. Аз се поразходих из оранжерията, тук имаше всякакви плодове и зеленчуци, както и секция за кокошки, от които добивахме яйца и месо. С това се занимаваха два робота, напълно автоматично. Влязох в бара и седнах при Сюзън, а тя ми се усмихна:
-Как е днес, Алекс?...
-Както винаги...- казах аз и също й се усмихнах, макар й усмивката ми да изглеждаше странно, на моето сурово лице.
-Колко дена ще бъдем на тази планета, Алекс?...- попита Сюзън.
-Още незнаем, но поне четири дена...- отвърнах й аз.
-По приятно е, когато сме на твърда земя, а не в космоса!...- каза Сюзън.- Незнам как е при тебе?...
-На мене ми е все едно...- казах аз.- Дори, по време на полет, сме в по- голяма безопасност, което е за предпочитане!
-Какво прави Ким?...- попита Сюзън.
-Днес преглеждаме филми от ефира на планетата...- казах аз.- Изучаваме местните хора...
-Сигурно е интересно!...- каза тя.
-Ако не ни беше професия, щеше да ни е интересно!...- казах аз и отпих от бутилката пепси.- С течение на времето става навик...
-Аз пък съвсем рядко излизам навън...- каза тя.
-Ами, ела с нас, когато излизаме!...- казах аз.
-Ще дойда, само ми кажете кога!...- каза тя.
В този момент се появи инструктора Флу. Той седна при нас, поръча си джин и попита:
-Как върви, Алекс?...
-Преглеждаме филми от ефира, сър!...- му отвърнах аз.
-Тази вечер ще изпратя екип до съседния град, искате ли и вие да идете там с вашия екип?- попита той.
-Трябва да попитам останалите, сър!- казах аз.
-Попитай ги и до полунощ се запишете за екскурзията със хеликоптера Dark star, ако ще идвате!- каза Флу.
Аз се изправих и казах:
-Е, ще вървя! Чао!
-Чао!- ми кимна Сюзън.
На връщане към нашата каюта отново се отбих да видя Рорри и сина си. Там се забавих близо час. В нашата каюта тъкмо си почиваха от филмите, когато аз влязох. Ким и Палма ми се усмихнаха от далеко. Седнах си в креслото между тях, а Ким попита:
-Какво има из кораба?
-Нищо особено. Срещнах Флу, предлага ни екскурзия до съседния град утре, но до полунощ трябва да се запишем, ако ще ходим с тях!- казах аз.
-Е, ще ходим ли?- попита Палма.
-Сега трябва всички да решим!- казах аз.
Браун се изкашля, преди да каже:
-Какво? Къде да ходим?...
-Флу ни кани на екскурзия със хеликоптера до съседния град...- поясни Палма.- Утре сутринтта...
Браун кимна умно и разбиращо и се прозя:
-Аз лягам да спя!...
-Е, да отидем ли?- попита ме Джейн.
-Имаме още един час докато вземем решение!- казах аз.
*
На следващия ден ние осмината не отидохме на екскурзия. Сметнахме, че имаме достатъчно работа на кораба Nissan, а и из първия град имахме още много планирани излизания. По следобедно време аз пушех лула край камината и се радвах на добро настроение. Този ден подслушвах местния ефир за радио и телевизионни програми, като ги насочвах за запис в архива. Времето ми беше плътно ангажирано. Ние продължавахме да изучаваме местните форми на живот, а вече знаехме доста за тях. Ким и Палма седяха около мене и ми помагаха. Имах записани над 45 радиостанции, 20 телевизионни станции, както и множество малки радиотелефони, които представляваха интерес за нас и ги прослушвахме. В каютата беше уютно и приятно. И осмината бяхме заети с работа по компютрите и пултовете си. Изключение правеше Поки, който се беше пльоснал на килима пред камината и спеше. В този час имахме 20 души из града, 30 на екскурзия до съседния град, 15 работеха по товаренето на провизии в трюмовете на Nissan, 120 спяха задължителен сън, а останалите бяха разпределени- 20 за охрана, 20 за дежурства и останалите със задачи из кораба. Такова беше разпределението на силите ни към този следобеден час. Към 17 ч. Ким беше сварила още кафе и билков чай, а аз запалих още една лула тютюн. Тъкмо мислех да си почина, когато улових в ефира слаб сигнал със реч на пасарите. Това ме заинтригува и пуснах да се записва. Значи тук на планета Tauvol 80 имаше пасари!... Докато преглеждах превода на прихванатия разговор, нашите скенери търсеха координатите на предавателя на разговора. Съобщих на мостика за прихванатия раговор на пасари и се заех да го следя, докато търсехме местоположението на разговарящите пасари. Прихванатата от мене пасарска връзка занима времето и вниманието ми през оставащото от деня. Лично Флу се заинтересува по този въпрос и ми нареди да следя диалозите по този канал непрекъснато. Заредих се със търпение пред пулта си, а скенерите продължаваха да търсят координатите на пасарите, които чувахме в ефира. Оставих за час подспушването, после щях да разгледам превода на изтърваното и с Ким изпихме по кафе. Тя ми помагаше със подслушването, както и настройката на преводача. Имахме към 100 канала общо, които проследявахме, включително и канала на пасарите.
-Ако бяхме отишли на екскурзията, нямаше да прихванеш пасарите!...- каза Ким.
-Някой друг щеше да ги прихване тогава!...- казах аз.
-Какво разбра до тук от разговорите им?...- попита тя.
-Това е разузнавателна група от 20 души, която е тук с малък космически кораб...- казах аз.- Все още незнаем къде се намират, но скоро ще научим...
Ким беше очарователна този ден. Униформата й придаваше сериозен вид на млада дама, която се справя добре с професията си на космически разузнавач. Заплеснах се по нея за десетина минути, преди Палма да се появи с поднос пици и да раздаде на всички в каютата. Поки се събуди като надуши топлите пици и също си взе една. След като позакусихме аз се залових отново с работата си. Пасарите бяха двайсет и използваха един и същ канал за своите разговори. От мене се искаше да рзбера какво са намислили и къде се намират. Прослушвах ги, но важното беше превода на разговорите, който се появяваше в тескт на екрана ми. Дори да пропуснех нещо, по- късно можех да го прочета. В същото време каналите се записваха за архива. Изглежда предишния ден бях настинал и внезапно ми стана хладно. Палма ми сипа билков чай да се сгрея. В каютата беше достатъчно топло, но на мене още известно време ми беше хладно. Из корабите ни се работеше по цялата информация дошла от ефира и от филмите ни, които заснемахме всеки ден при излизанията си навън. Постепенно този нов за нас свят ни се проясняваше. Ние започнахме да разбираме бита и начина на живот на местните. Цялата ни налична информация щеше да се използва от AFJ в бъдещи експедиции в тази звездна система, както и за военни цели, но ние сега поставяхме само началото на общуването между тази раса и нашето AFJ, в лицето на драконите и нас земляните.
*
На другия ден продължихме да следим ефира за телевизионни и радио канали, както и канала на двайсетте пасари. Беше ранния следобед, когато аз пушех лула на чаша кафе с Ким и Палма. През деня бяхме засекли един от пасарите, който тогава беше в столицата Pengind. За след един час бяхме планирали излизане с хеликоптера към столицата Pengind, която се намираше на 4,000 км. оттатък планината. По това време нашия втори хеликоптер носеше името Тойота. Именно с него се готвехме да отлетим към столицата на планетата № 80. Изпихме си кафето и Браун кимна:
-Да тръгваме!...
Хеликоптерът Тойота вече ни чакаше, а пилотите Джо и Джими вече бяха по местата си. Разположихме се осмината в удобната малка каюта на борда на хеликоптера Тойота и зачакахме старта по пултовете си. Аз лично невярвах да хванем някой пасар, но задачата ни беше да хванем поне един за да го разпитаме основно. Когато по- късно отлетяхме с Тойота, ние вече се бяхме устроили в малката тукашна каюта, а аз си пушех лулата и следях разговорите на пасарите по прихванатия канал. На борда на Тойота бяхме ние осмината, двамата пилоти и десет войника, както и четири бойни робота. Докато птелитахме тези 4,000 км. ние се радвахме на добро настроение и се наслаждавахме на природата под нас, деня се случи хубав и слънчев. Камината в тукашната ни каюта беше по- малка, но вършеше работа. Аз пушех лула край камината и се радвах на добро настроение. Ким и Палма бяха край мене и работеха по пултовете си. Поки се беше пльоснал на килима пред камината и най- откровено спеше. Хеликоптера Тойота беше малък космически кораб, зареден и изчислен за 5 години самостиятелен преход през космоса, но ние никога все още не бяхме използвали всичките му възможности, и по- добре, защото това означаваше, че кораба Nissan не ни беше изоставял през цялото време нито пък хеликоптера Dark star.
Вечертта се спусна, а ние осмината и другите 12 души бяхме на хеликоптера Тойота на път към столицата Pengind. Очакваше се да пристигнем на другия ден, а сега докато летяхме се опитвахме да си създадем уют в каютата, където и работехме. Камината приятно затопляше каютата, макар и с по- малки размери от тези на кораба Nissan. Аз си пушех лулата и наблюдавах света под нас, а Палма тъкмо беше сварила кафе и билков чай за обичайното ни вечерно бърборене. Поки все още си спеше на килима пред камината, а игуанката Бронк правеше презапис на филма, който се заснемаше в момента, за планетата под хеликоптера, както се виждаше тя от тази височина. Единият предавател, който бяхме засекли да се движи из столицата, все още се намираше там, макар и да се местеше постоянно. Идеята на нашия инструктор Флу беше, да заловим жив един от пасарите за да го разпитаме. Информацията, която бихме получили от един пасар, щеше да ни е от голяма полза. Трасето, по което летяхме не беше много натоварено , но все пак се съобразявахме с кулата за управление на полетите, откъдето ни задаваха скорост и курс. Със Тойота не бяхме летяли скоро, откакто ни я определиха за наш втори бордови хеликоптер, освен Dark star. Двете машини бяха почти еднакви. Удобни и практични, не особено големи, но със всички удобства за полет из космоса, като се гарантираше полет от 5 години без никакво дозареждане. Разбира се ние никога не оставяхме запасите без попълнение. Из трюма имаше всичко необходимо за продължителен полет. На борда на Тойота се чувствахме сигурни и защитени, а пилотите ни Джо и Джими бяха най- добрите ни пилоти на борда на Nissan. Скоро Джими щеше да се оттегли за сън, като един от войниците щеше да поеме мястото на втори пилот. Дежурствата се редуваха през цялото денонощие. Аз се поодремах и кафето ми идеше добре, макар и да не можеше да ме разсъни. Реших да подремна и отпуснах креслото леко назад като легълце за целта.
Събудих се малко преди полунощ, когато тъкмо летяхме през мощна буря от черни, дъждовни облаци. Разсъних се на чешмата, отпих малко вода за пресъхналото си гърло и запалих лулата. Из малката ни каюта цареше тишина. Браун се топлеше на камината, Джейн дъвчеше пица, а Никита слушаше музика със слушалки. Поки още спеше пред камината, а Бронк беше отишла на разходка. Тук не беше чак толкова тясно, та да няма човек къде да се поразходи... Палма и Ким бяха от двете ми страни и се занимаваха по пултовете си.
-Как върви?...- попитах аз.
-До сутринтта ще пристигнем над столицата!...- каза Ким.- Ще направя кафе...
-Да. Направи кафе!...- кимнах аз.
*
На сутринтта щом станах от сън, видях че кръжим над столицата на планетата- Pengind. Разсъних се на чешмата и докато палех лулата си, попитах Браун:
-Какво става?
-Чакаме разрешение за кацане!
-Следим ли още пасарите?
-Да сигнала от канала на пасарите е добър! Тук някъде има поне един от тях, днес трябва да го намерим!
-Внимание, приземяваме се! Заемете позиции!- се чу в този момент от тонколоните в каютата.
Пилотите ни приземиха на някакво летище край столицата, а докато се оглеждахме наоколо, Браун излезе от хеликоптера. Времето беше хубаво и слънчево. Из летището имаше тълпи от хора, а трафика в небето беше силен, непрекъснато излитаха и кацаха машини. Излязох навън и аз. Двамата с Браун огледахме летището.
-Това е най- главния град на тази планета!- каза той.
-Тук е гъмжило!- казах аз.- Направо ще се изгубим в тълпата!
-Значи вземаме един джет и ще кръжим над града с него, за да открием точните координати на пасарите!- каза Браун.
-По- добре да изпратим четирима от войниците!- казах аз.
-Добре, изпращаме четирима войника в един джет за да търсят и сканират за сигнала на пасарите!- каза Браун.
Браун се разпореди и избра четирима войника, които да се заемат с претърсването, а сетне влязохме обратно в хеликоптера. Асансьора ни качи на мостика. Тук бяха Джо и Джими, нашите пилоти.
Неусетно беше дошла вечертта. Аз пушех лула край камината и наблюдавах картина от камерите на четиримата войника, които изпратихме в града да търсят пасарите. Столицата на тази планета беше огромен мегаполис, където гъмжеше от хора, кораби и совалки. По улиците беше ад, а в небето- задръстено. Тук трудно щяхме да намерим пасарите, но поне можехме да опитаме. Браун тъкмо беше говорил със Манхатън и Флу. Искахме повече хора за търсенето. Те щяха да долетят до края на деня със джетове, още 30 души. Навън се смрачаваше вече, а ние с Браун се чудехме да приберем ли четиримата войника на хеликоптера за през нощта. Накрая решихме да се приберат, за тяхна и наша безопасност. Нямахме голямо желание да излизаме из летището защото беше пълно до спукване с народ. Четиримата войници вече летяха обратно към нас и до два- три часа щяха да се приберат. Искахме за нощта да сме всички в хеликоптера и да си починем добре. Аз се изправих по някое време до люка и погледнах навън. Навсякъде до където се виждаше беше изпълнено със светлинки. До нашия хеликоптер имаше туристически кораб, който се готвеше за излитане. Тук се суетяха стотина пътника, разнасяха багажите си наляво- надясно, а техниците правеха последни проверки по кораба, преди отлитането. Загледах се в тези извънземни туристи, но не видях познати видове. В малката, но уютна каюта беше приятно и топло. Чакахме да се върнат четиримата войника, за да затворим бронираните щитове и да се наспим. Аз пушех лула, а Палма беше сварила кафе и билков чай за обичайното вечерно бърборене в нашата каюта. На картата на града бяхме отбелязали движението на пасарите през този ден. Те се движеха бързо и непрекъснато се местеха, та неуспявахме да организираме залавянето на поне един от тях. Към 18:30 ч. четиримата войника се завърнаха при нас. Прибрахме джета в трюма и спуснахме предпазните бронирани щитове за през нощта. Сега вече, успокоени и доволни, поставихме охрана и се отпуснахме край камината. Имахме време да се наспим, да обмислим действията си за другия ден и да си починем добре. Разбира се подслушването на канала на пасарите продължаваше. Те общо взето разузнаваха из столицата. Интересуваха се от местните военни, както и от космическото управление на планетата. Докато ги подлушвахме и ние разбрахме много неща, този път от тях. Със спуснати предпазни, бронирани щитове нашия хеликоптер беше неуязвим. Взехме това решение, защото в района беше свръх оживено, а на подобни места се събират и шайки престъпници. Уредили безопасността си, си говорехме в топлата каюта и пийвахме кафета и чайове. Тази вечер при нас бяха дошли и двамата основни пилоти- Джо и Джими. Оставихме ги да спят, защото не се знаеше на сутринтта накъде ще тръгнем.
На сутринтта станах от сън свеж и бодър, разсъних се на чешмата и седнах да изпуша лула тютюн с едно кафе. Из каютата бавно се разсънваха моите колеги. Денят навън беше леко облачен и намусен. Когато излязох на терасата на каютата видях, че около хеликоптера все още е тъпкано с народ. Поредния туристически кораб се готвеше за полет, а стотина пътници се мотаеха наоколо с багажите си.
Този ден премина неусетно, докато чакахме да долетят трийсетте войника от кораба Nissan със още три джета. Когато те дойдоха все пак, вече беше вечер. Двамата с Браун се замислихме дали да започваме някаква операция сега, или да играем на сигурно и да се запечатаме в хеликоптера за през нощта, както бяхме сторили предишната нощ.
-Войниците дойдоха поизморени, Алекс!...- ми каза Браун.- Нека оставим операциите за сутринтта! Да не забравяме, че сме на една далечна и непозната планета, където май по- добре познаваме десетината пасари, отколкото местните! Давай да решим какво ще правим до полунощ, а сетне, според мене- да затворим добре хеликоптера и никъде да не излизаме!...
Аз кимнах, извадих лулата си и запалих. Двамата бяхме изправени пред люка в каютата, а гледката навън беше нещо невероятно- столицата на планетата Tauvol 80, със жители над 4 милиарда души. Тук щеше да ни е трудно, дори ако бяхме местни, а не от някаква далечна планета (Земята), със някакви протекции (черните дракони), представляващи агенцията AFJ (земното космическо разузнаване), тук неизвестна никому... Докато умувах какво решение да взема по въпроса, часовника на ръката ми изпиука недоволно. Някой ме търсеше, ама не от нашите- връзката идеше през сателита на кораба Nissan.
-Кой е?- обадих се аз.
-Човече, аз съм, не ме ли помниш? Шан Ву от оня ресторант край реката!
Аз се позамислих за минута- две, преди да си спомня за един от контактите ми през изминалите дни. Шан Ву беше местен, когото бях наел да следи из столицата, та ако забележи пасари, да ми се обади...
-Какво става, Шан Ву?- попитах го аз.
-Намерих един от ония... пасарите, дето ги търсиш! – каза извънземния.- Тъкмо се прибра в хотела и легна да спи!...
-Легна да спи, ли?- попитах аз.
-Да, легна да спи!- каза извънземният.- Аз бях до тук, а сега да ми платите останалата сума!... Нали така се договорихме?...
-Шан Ву, къде да те намеря?- попитах аз.
-Ресторанта на ъгъла между 5,110- та и 357- ма!- каза той.- Само кажи кога?
-Чакай- чакай! Първо ми кажи в кой хотел е нашия приятел!- казах аз.
-Той е в хотел Зелена звезда, стая 573- та!- каза извънземният.
-Добре, момче! Утре сутринтта ще ти се обадя и ще ти дам останалата сума!- казах аз. -Разбра ли ме?
-Да, утре сутринтта!
Аз затворих връзката и погледнах Браун, който вече беше чул целия разговор. Той ме погледна, смукна тютюнев дим от лулата си и кимна:
-Това променя нещата! Изпращам десет войника на адреса, а останалите ще бъдем в готовност!
-Добре, така направи!- казах аз.
*
На другия ден вече имахме арестуван един пасар, който разпитвахме най- подробно. На нас ни трябваше само един, та затова по обяд издигнахме хеликоптера в небето и взехме курс към кораба Nissan. Имахме към 12 часа път, та бяхме се разположили осмината в каютата, а аз пушех лула. Край мене беше Ким, а Палма тъкмо беше сварила кафе и чай за следобедното ни бърборене. Пасарът, нашия пленник беше заключен в изолатора на хеликоптера, след като добре го рапитахме. Разбира се основните разпити щяха да се проведат на борда на Nissan. Докато си пиехме кафето ние проверявахме й какво си говорят останалите пасари в столицата. Те още не бяха забелязали, че един от техните го няма. Мислеха, че спи или се тъпче в ресторант.
-Каза ли нещо важно, пасарът?- попита Ким.
-Засега нищо особено не каза. Неща, които ги знаем.- казах аз.- Но на кораба ще проговори! Там ще включим тайни способи за разпитване с медикаменти, хапче на истината и други подобни...
Ким кимна и се притисна у мене. По това време летяхме на 3,000 м. височина на път към кораба Nissan. Имахме много време и аз реших да подремна.
*
Събудих се чак вечертта. Разсъних се на чешмата и погледнах през люка навън, все така летяхме на 3,000 м. височина. Района беше облачен, а напред се вихреше буря, в която скоро щяхме да влезем. В каютата цареше тишина, моите хора си работеха по пултовете. Седнах си на мястото до камината, а Ким ми донесе кафе. Запалих лулата и се прозинах:
-Добре се наспах!
-Сънува ли нещо?- усмихна се Ким.
-Сънувах нещо хубаво, ама не успях да го запомня...-казах аз.
-Сигурно си сънувал мене!- каза Ким с дяволити пламъчета в очите.
-Тебе те сънувам редовно, нещо друго беше!- казах аз.
На борда на хеликоптера сега бяхме 50 души, а в трюмовете си носехме допълнителните три джета, с които ни намериха 30- тте войника, подкрепление. В този час течаха разпитите на заловения от нас пасар. Тези чудовища, въпреки човекоядството си се оказваха доста интелигентни. Това разбира се нямаше нищо общо с противния им нрав. При разпитите бяха взети всички мерки за безопасност, та да не би пасара да вземе да побегне или да направи друга беля.
Вечертта напредваше, а аз си пушех лулата и мислите ми се рееха от една тема към друга, докато летяхме обратно към Nissan, прелитайки над висока планинска верига в условията на силна буря. Нашите пилоти водеха добре хеликоптера, без резки отклонения и почти без клатене и вибрации. Създаден за полети при всякакви екстремални извънземни условия, на нашия хеликоптер не му беше кой знае какъв проблем тази планинска буря. Въпреки всичко обаче не се чувствахме особено комфортно, прелитайки през бурята, която се разпростираше на хиляди колометри нататък. Можехме и да я заобиколим, но нашите пилоти бяха свикнали да не обръщат внимание на незначителни, отрицателни аномалии, каквато беше тази дъждовна буря. В лекоосветената ни каюта, отблясъци от светкавици ни стряскаха от време на време. Гръмотевиците се чуваха даже и през сериозната изолация на хеликоптера. В това лошо време ние осмината мълчахме зад пултовете си, а Джейн и Никита си бяха отворили бутилка джин, което нямаше да ми е излишно и на мен.
*
На сутринтта осъмнахме на кораба Nissan, където беше прикачен хеликоптера Тойота. Преместихме се в по- голямата си каюта в кораба и запалихме камината. Аз бях още сънлив, когато Палма донесе кафе за сутришното лафче. Запалих лулата си и погледнах навън. Беше сумрачно и навъсено време. В каютата скоро се затопли, а ние осмината започнахме работа по пултовете си. Аз се позаинтересувах как вървят разпитите на нашия пленник пасар. Все още не беше казал нищо особено, но в скоро време се очакваше да проговори. Някъде по това време нашия командир Манхатън обяви старт на кораба Nissan за след един час. Щяхме да напуснем планетата Tauvol 80, за да продължим разузнаването из тази звездна система. Аз се изправих пред стъклената стена на каютата и погледнах навън, а Ким застана до мене и каза:
-Да си вземем сбогом с планета № 80!
-Напускаме още една посетена от нас планета...- казах аз.- Приятно си прекарахме тук!
-Коя е следващата ни цел?- попита Ким.
-Имаме предложение да не преследваме конкретна цел, ще вземаме решения по пътя си.- каза Браун.
-Значи ще кацнем където и когато решим?- попита Ким.
-Точно така!- каза Браун.
Стартирахме в 10:30 ч. преди обяд, първо ние със Nissan, а след нас и кораба Ford.
*
Беше следобеда, когато аз станах от сладка дрямка, разсъних се на чешмата и седнах край камината. Тук беше Ким, която ми се усмихна:
-Наспа ли се?
-О, чудесно!- казах аз.
-Ще сваря кафе.- каза тя.
-Ще бъде добре.- казах аз.
Запалих лулата си с тютюн и огледах каютата. Моите колеги работеха по пултовете. Прослушвахме зоната около двата кораба за всякакви радиосигнали. Този път летяхме без конкретна цел, щяхме да решаваме всичко в движение. Аз се изправих до люка и погледнах навън. Звездното небе някак си ми се усмихна, а една далечна звезда дори ми намигна. Усмихнах се- бях в добро настроение и в добра форма. Никой незнаеше колко време ще летим преди поредното кацане, което означаваше, че имаме ужасно много време за размисъл, за заниманията си, за приятелите си из кораба. Ким донесе кафето и аз отново седнах край камината, а тя ми правеше компания.
-Как вървят разпитите на пленника?- попитах аз.
-В последните часове разказва за армията им...- каза Ким.- Как организират нападенията си и кой води корабите им...
-Предаде ли кодовете им за достъп?- попитах аз.
-Да. Той каза някои кодове и в момента Браун проверява дали ще успее да засече сигнал от някой кораб на пасарите; с тези кодове може да подслушва всичко из този кораб!- каза Ким.
-Това е голям напредък!- казах аз.
Игуанката Бронк този ден беше особено красива. Тя работеше на пулта си по превода на поредния филм от нашия архив, който не сме успяли да преведем на английски. Тя мина покрай мене, усмихна ми се и каза:
-Как си днес, Алекс?
-О, днес съм в невероятна форма!- похвалих се аз.
-Радвам се за тебе!- каза Бронк.- Имаш ли някоя лула да опитам и аз това нещо?...
-О, разбира се!- кимнах аз и извадих от раницата си резервна лула и пакет тютюн.- Заповядай!
-Взе да ми харесва да пуша тютюн!- каза Бронк.
Аз си доизпих кафето и станах да се поразходя из кораба. В коридора имаше към 15 души, които се разхождаха. Манхатън беше дал временно “свободен режим”, а от вечертта започваше режим на задължителен сън за 90% от хората ни. Продължих със асансьора надолу към бара, където тази вечер имаше към 30 души. Кимнах на хората тук, при влизането си в бара и забелязах барманката Соня да ми се усмихва.
-Как си днес, Алекс?- попита тя.
-Днес поспах следобеда и съм в добра форма!- казах аз.
-Как вървят разпитите на пленника?- попита тя.
-Започнал е да говори... Вече знаем някои кодове на пасарските кораби...
-О, това е добре!- каза тя.
Взех си бутилка пепси и седнах при Соня. Тя беше очарователна тази вечер в спретнатата униформа със пуснати весели цветове. Запалих си лулата и потънах в мислите си, тази вечер насочени предимно към пасарите и неприятностите, които ни създаваха в последните 5 години. Откакто те бяха проникнали в Слънчевата система и бяха нападнали Марс и Юпитер изтече много време. За това време ние влязохме във AFJ, станахме приятели със Черните дракони (най- могъщата цивилизация в Галактиката), водихме поредица битки във войната срещу пасарите. За това време ние прелетяхме огромни разстояния в космоса и видяхме десетки нови планети, из които разузнавахме, а лично аз добих нови умения и опит, които ми се трупаха в съзнанието, давайки ми нови пътища, отварящи се пред мене, за по- нататъшното ми развитие и като човек и като стратег и пилот от AFJ. Горд бях със своите професионални успехи, които градях от дълго време, без да се отказвам и въпреки усложненията, които възникваха непрекъснато. Дежурства за пилотиране на кораба Nissan давах и до сега, а като стратег работех непрекъснато, дори когато се стараех просто да си почивам и да не мисля за нищо. Унсен в мислите си доизпих пепсито и станах да си ходя в каютата. Тази вечер не бях налегнат от носталгичните мисли, които ме безпокояха понякога повече, понякога по- малко. Докато минавах по коридора към нашата каюта се отбих при Рорри, за да видя нея и сина ни Джейсън. Той обаче спеше и аз останах само половин час, докато тя ми разказваше, какво ново из живота им. Като се върнах в каютата, Ким и Палма вече спяха. Реших да изпуша една лула и също да си лягам да спя. Спяхме с униформите си и автоматите на стената до нас, а раницата зад главата, защото тук никога не се знаеше какво ще последва и кога. Това беше далечния космос и всяка грешка можеше да бъде със сериозни последици.
На сутринтта станах от сън бодър и свеж. Нашият кораб Nissan наближаваше междинна станция. Всеки момент щяхме да кацнем. Аз се разсъних на чешмата и седнах на лула тютюн и сутришно кафе. Из каютата беше започнал работния ден, както и из кораба ни. Все още 90% от екипажа спеше за да ни бъдат полезни, когато се наложи, отпочинали и в добра форма. Веднага щом кацнахме в указания ни док на междинната станция, ние осмината излязохме от кораба в сързващия тунел. Станцията беше оживена, а както винаги тук можеше да видим много непознати видове извънземни. Ние си направихме малка разходка из станцията, за да видим къде какво има. Нашите момчета през това време зареждаха гориво, въздух и вода за кораба, както и провизии. Станцията беше огромно съоръжение, а наблизо забелязахме малка планета. Докато разпитвахме извънземните около нас беше станало 10:00 ч. По някое време седнахме в едно барче, наблизо до кораба ни. Тук си взехме по един чай и се вслушахме в разговорите около нас. Това беше още един свят до който ние се докоснахме току- що. Из бара си говореха предимно за пътуванията си и за търговията си, която развиват около планетата и междинната станция. Близката планета беше под номер 14, Tauvol 14. От станцията до планетата имаше само някакви си 5 часа полет, но ние искахме да разгледаме първо станцията, а сетне да продължим към планетата. Докато си пиехме чая в бара, Браун завърза нови контакти с местните, тук в бара, предимно пилоти и механици на кораби. И тука разпитвахме със снимка на пасарите, дали са виждали такива видове хора, но ни отговориха отрицателно, явно пасарите още не бяха идвали тук. По- късно излязохме от бара и тръгнахме бавно през тълпата към нашия кораб, заредени със свежи впечатления и настроения от местните извънземни. Момчетата още товареха нашия кораб. Манхатън искаше да сме добре заредени, когато продължим нататък по своя път.
Беше следобеда ни, когато аз си пушех лулата край камината, а до мене Ким смучеше пепси. Из станцията имахме 40 души на разузнаване от нашия кораб, 20 товареха провизии, а от останалите 100 души спяха. Такова беше нашето разпределение сега. Из станцията имаше и интересни места, където се разходихме днес, осмината. Сега изчаквахме да свърши зареждането на кораба, да се върнат нашите от разузнаване и щяхме да продължим към планетата, която беше само на 5 часа полет оттук. През това време ние осмината продължавахме да подслушваме ефира, а и директно с микрофони. Това беше голям обем информация, с която после щяха да се заемат анализаторите, за да извлекат всякаква полезна информация за този свят. Местните бяха различни разновидности на сухоземни откоподоподобни същества, надарени със изключителна интелигентност и доста напреднали в науката и техниката. Разбира се ние имахме какво да научим от тях и в тези две области, от което щяхме да придобием нови познания, за нови науки и нова техника. Нашия командир Манхатън беше доволен от “улова” на информация. В същото време нашия пленник- пасар, продължаваше да разказва за света на пасарите, все любопитни неща и секретна информация, която щеше да ни е от полза във войната срещу пасарите. Аз смукнах тютюнев дим от лулата, отпих кафе и се замислих както винаги правех. Този път мислите ми бяха насочени към света на октоподоподобните. Тези любопитни същества имаха сериозни познания във всяка една област от живота и бита. От тяхната мъдрост щяхме да черпим дълги години знания и опит, а сега просто трупахме информация. Ким се беше излегнала у мене на двойното кресло, а от другата ми страна беше Палма. Ние тримата добре си живеехме и добре се разбирахме.
-Дали да не отворим бутилка джин?- попита Ким.
-Да отворим!- казах аз.
Ким сипа по чашите ни джин. Нашата работа нямаше край, а ние бяхме човешки същества със своите нужди от почивка и доза радост. Джинът добивахме на борда на кораба, дори търгувахме от него по планетите, където ходехме. Имахме и тоник, но често пиехме джин от малките си бутилки в униформите, а тоника беше прекален лукс към джина, защото заемаше много място и тежеше, а бързо се свършваше.
-Ще излезем ли пак из станцията?- попита Палма.
-Може. Къде ти се ходи?- попитах аз.
-Никъде, и тук ми е добре, просто попитах...- каза тя.
-Довечера ще правим дискотека!- каза Джейн.
-Крайно време беше малко да разпуснем парата!- каза Никита.
-Значи сега сме 600 души плюс 30 извънземни?- попита Палма.
-Да, толкова сме.- каза Браун.
-Е, ще бъде весело довечера!- каза Палма.
-А кога ще тръгваме към планетата?- попитах аз.
-Няма да е днес.- каза Браун.- Вероятно утре сутринтта!
Бордовата вечер настъпи, а аз се бях поотпуснал и поодремал край камината. В този час вече се бяха завърнали всички от нашите и навън нямахме хора. Прибегнахме до такава мярка за безопасност защото вече бяхме навътре в тази звездна система и тук можехме да разчитаме предимно на себе си, а рисковете в извънземието обикновено са високи. Станах и се наплисках с вода за разсънване. По- късно докато се разхождах из кораба видях, че е доста оживено. Кимах на колегите си из коридорите и асансьорите и се насочвах към оранжерията, където поседнах на една пейка и се усамотих, а само на десетина метра от мене започваше дискотеката. Тази вечер щеше да приключи по малките часове, но аз не бях особено празнично настроен и стоях малко настрани от веселието. Запалих лулата си и се загледах в зеленината тук. Нататък в басейна вече имаше мераклии за щуруване и щуротии. Позагледах се в мацките по бански (Манхатън беше разрешил за вечртта да се ползва басейна) и потъвах в мислите си. От разходките из станцията през този ден знаехме някои неща за планетата, която беше наблизо. Бяхме избрали място за кацане, а нашите преводачи се опитваха да издействат разрешение за кацане сред природата. Езиковите затруднения нямаше да ни лишат от няколкодневна почивка сред природата. Ние имахме някои карти на планетата, както и филми за нея. Тук ни знаеха като туристи, които са тръгнали на далечна експедиция, разбира се нямаше как да им кажем, че сме разузнавачи... Към пейката се приближаваше Йоанна. В началото на пасарската война с нея бяхме в един екип по различните кораби, някои от които бяха малки и купувани със събирани от Сьпротивата средства. По тях времена ние бяхме тръгнали да печелим пари от търговия с космическите кораби, които имахме, макар й малки и не съвсем нови. Спомнях си за един от онези кораби в който имахме четири коня и с тях излизахме от кораба, когато кацнехме някъде във извънземието... Йоанна седна при мене и каза:
-Как си, Алекс? Какво ново?
-Чакаме разрешение да прекараме няколко дни сред природата на близката планета.- казах й аз.
-Сигурно ще ни струва скъпо!- каза тя.
-Не съвсем, цените са умерени...- казах аз.- Освен това договаряме търговия с местните, което ще облекчи съвсем цената на почивката ни там.
Йоанна кимна с глава и се загледа нататък към бара, където вече бумтеше хубава музика от далечни времена, когато времената бяха били добри, без робството на Земята, без войната с пасарите. Аз погледнах дисплея на ръката си. Около двата ни кораба беше спокойно, макар и да имаше доста оживено движение в тези часове. На съседния док беше кацнал пътнически кораб, който идеше от Tauvol 14, близката планета, на път към астероидния пояс. Това бяха предимно миньори и техните семейства. Нашите два кораба бяха свързани с топла връзка, през която двата екипажа можеха да минават свободно в двете посоки. Командирът на кораба Ford се казваше Пиркс и тази вечер беше тук в бара на нашия кораб. Двамата с нашия командир Манхатън обсъждаха нещата около нашата разузнавателна експедиция, както и показанията на нашия пленник- пасар. Той вече беше ни разказал какви ли не подробности за пасарите, за корабите им в които винаги биваха по 100 души, както и подробности за пасарската цивилизация. Той разбира се нямаше как да знае, че е погълнал вещество, което сваля от него всякакви тайни и задръжки за да ни го покаже в неговия истински вид, а разказите му да са изключително достоверни и искрени. Противно на представите ни за пасарите, те се оказаха изключително интелигентни същества, за съжаление- човекоядци по инстинкт и по рождение. Размножителния им период беше само няколко дни. За това време новоизлюпеното “бебе” добиваше своите размери на възрастен , като всичко останало му се обясняваше в следващите години. Природата беше създала тези същества да растат изключително бързо, а сетне да учат за живота, който ги очаква...
-Да идем в бара?- ме попита Йоанна.
-Да идем!- казах аз.
Минахме покрай басейна и намерихме свободна маса, а аз отидох да взема по бутилка пепси. При нас скоро седнаха Нортън и Хенсън, все приятели от първите ни години във извънземието.
*
На другия ден се събудих по обяд. Бяхме кацнали вече на планета Tauvol 14, в една прекрасна местност сред природата. Аз се разсъних на чешмата и седнах край камината, запалих лулата си и пуснах картина от външните камери. Навън беше мъгливо. И малкото, което се виждаше наоколо, свидетелстваше за изключително красива природа, където ние щяхме да изкараме няколко дни. Двата ни кораба бяха един до друг на широка поляна, край реката, а нататък започваше гора, нагоре към планината. Живописната местност около корабите вече беше посетена от нашите хора. Манхатън беше дал свободен режим и общо 60 души се разхождаха навън. Аз смукнах тютюнев дим от лулата си, а Ким тъкмо ми носеше кафе. Тя го сервира и седна до мене.
-Тук е страхотно!- каза тя.- Ще се разходим ли навън?
-Малко да се разсъня и ще се разходим!- казах аз.
В каютата беше приятно в този ранен следобед. Моите колеги се занимаваха да разглеждат местността около двата кораба. Там имаше много камери от които получавахме картина, а съвсем скоро и ние щяхме да излезем навън. Разхождахме се край реката, където дестина войника ловяха риба за да я опитаме. Те бяха запалили там и лагерен огън, край който се бяха насъбрали на скара- бира към 50 души. Гъстата мъгла не ни попречи да си прекарваме добре. Въздухът беше чист и свеж, а температурата към 5 градуса Целзий. Мястото около корабите ни страшно ни хареса. Браун дори предложи да искаме построяването на база тука. Манхатън одобри предложението и се свърза с местните военни за да уговори военно сътрудничество, търговия и изграждане на военна база, като той се представяше за военен представител на AFJ. Местните военни подписаха договор за военно сутрудничество, беше дадено и разрешение за изграждане на военна база на AFJ, точно на този парцел земя, където бяхме... Но това по- късно, а сега си пийвахме скара- бира и се наслаждавахме на местната природа. Тук бяхме и осмината от нашия екип. Ким и Палма плътно до мене, се радваха на добрите времена и хубавата мъгла, напомняща им за Лондон. Джейн и Никита дори опитаха да полуват в реката, сваляйки униформите си, макар й да беше забранено по чужди планети. Манхатън се направи, че не е забелязал разголването, а Браун стискаше калашника здраво в ръцете си, да не би отбякъде да излезе опасен звяр и да нападне разголените по бански момичета. По- късно, когато насядахме около огъня аз си запалих лулата и се отдадох на размисли. Тук беше весело. Около огъня се бяхме насъбрали към 70 души. Към 17 ч. заваля проливен дъжд и ние осмината се прибрахме в кораба, взимайки бидонче с бира и кошница с филе от риба, уловена тук в реката за да си довършим скара- бира веселбата. Скоро навън не остана никой от нашите хора. Всички се прибраха по корабите, а отново между тях имаше тунел- топла връзка. Скоро в каютата стана топло и приятно, а аз пушех лула, отдаден на мислите си. Ние продължихме да си хапваме филе от риба и да пием бира и вътре в каютата още няколко часа, а през това време аз се заех отново да прослушвам ефира. Гледахме и местни TV канали, като цялата информация се записваше в архива ни за по- късно анализиране. Зает с работата си незабелязах, че навън се развихри страшна буря, небето притъмня и почерня далече преди залеза на слънцето, което този ден не видяхме. Навън нямахме нито един човек, а от нашия кораб 70% от екипажа отидоха за задължителен сън по заповед на Манхатън. Следобедът течеше бавно и спокойно в уютната каюта и добрата ми компания тук. Занимавах се с прослушването на ефира, както и с разработка на нови стратегии за войната със пасарите. Имахме да изчисляваме и прехода до съседната планета Tauvol 25. Ким днес беше жизнерадостна и свежа, млада и пълна с енергия, тя оставяше дълбоки следи в моето съзнание и в моя живот. Беше ме прегърнала с едната си ръка и слушаше музика със слушалки, а Палма стана и отиде да свари чай и кафе. Дъждът навън продължаваше, а бурята продължи още няколко часа, но след нея времето остана намусено и лошо. Ние нямахме планирани полети и излизания навън, но това време ни подтискаше по някакъв своеобразен начин. Из коридорите на кораба скоро утихна и стана пусто- хората се оттеглиха в почивка и за задължителния си сън (70% от екипажа). Ние осмината си прекарвахме чудесно в уютната си каюта. Бирата още не беше свършила нито пък рибата, но аз лично минах на чай и кафе, като ги редувах едно с друго, та чак до вечертта.
На сутринтта се събудих бодър и свеж, разсъних се на чешмата и седнах на лула тютюн и чаша кафе. Моите колеги също сега ставаха от сън. Ким се появи по халат, на излизане от банята и ми се усмихна:
-Наспа ли се, Алекс?
-Наспах се добре!- казах аз.
Браун се беше заел да подсили огъня в камината, а Палма се зае да приготви пици за закуска. Денят ни започваше, а навън беше влажно и мъгливо. Аз се появих на терасата на каютата и огледах тази изключително интересна местност, където бяхме кацнали. Въздухът беше чист и свеж, а температурата добра, дори на открито. Природата тук беше забележителна. Пред двата кораба стотина души правеха утринна гимнастика. Тук щяхме да прекараме няколко дена, преди да продължим към планетата Tauvol 25. От терасата имаше видимост към близката река, където в момента имаше дестина войника, които ловяха риба с мрежи. По обедно време навън щеше да има скара- бира пир. Но сега все още беше сутрин и аз се прибрах в каютата за да поработя на пулта си. Както и през изминалите дни ние прослушвахме ефира и наблюдавахме местните TV- канали.
По обедно време си поспах два часа, след което станах от сън освежен и бодър. Навън беше слънчево и беше започнала скара- бира веселбата. Разсъних се на чешмата и седнах да изпуша една лула при Ким до камината. Тя пиеше кафе и гледаше картина от външните камери на кораба.
По- късно в следобеда неочаквано ме обхвана тъжно настроение. Питах се напразно, от какво идваше това настроение. Навън течеше скара- бира партито и всички бяха весели, а аз точно наопаки изпаднах в меланхолия. Тъжното ми настроение ме накара да се усамотя в каютата. Само Ким беше тук до мене, но тя незабеляза настроението ми, защото следеше картината от външните камери на кораба, радвайки се на околната природа. Тъгата ме караше да си спомням далечни случки от живота си, станали преди години на Земята, когато аз бях още много млад. Запалих лулата си и излязох от каютата. В коридора движението беше нормално, а асансьора ме свали на входа на кораба. Още щом стъпих в тревата навън забелязах, че времето е слънчево и приятно. Скара- бира партито беше само на 30 м. оттук, разположено на брега на реката, а тя беше широка близо 20 м. Войниците и днес бяха уловили много риба. Те продължаваха да ловят риба и в този момент. С мрежите това ставаше лесно, защото реката гъмжеше от риба. Смукнах тютюнев дим от лулата си и закрачих по брега на реката. Слънцето клонеше към залез, а в далечината се виждаше някакъв град, разположен в долината. Поспрях по- надолу по течението, при дестина войника, които ловяха риба. Те не ме забелязваха, залисани в работата си, а аз седнах на един камък и погледнах местността, около корабите ни. Това беше невероятна красота, която те караше да съжаляваш, че си тук само за малко, за няколко дни или повече, но съвсем недостатъчно за да се насладиш на природата напълно... По някое време от храсталака излезе Хенсън придружен от Йоанна, а с тях и двойка гепарди, с които Хенсън обикновено разузнаваше по чуждите планети.
-Как си, Алекс?- кимна ми той и ме доближиха, а гепардчетата се заиграха в пясъка край реката.
-Наблюдавам околността.- казах аз.
-Има невероятни животинки тука!- каза Хенсън.- Надолу по склона има шосе! Да видиш какви атомобили имат тези извънземни!
Аз кимнах разсеяно, а Йоанна седна на камъка до мене и попита:
-Защо не си на партито?
-Имам проблеми със настроението...- казах аз.- Налегнала ме е носталгия по Земята.
-Развесели се, човеко! Виж каква хубава природа, какъв хубав следобед!- каза Йоанна, а аз не отговорих, а смукнах тютюнев дим от лулата си и я погледнах за секунда- две разсеяно.
Хенсън извика гепадите си и продължи обиколката на местността, а Йоанна ме потупа по рамото и го последва:
-Е, хайде, Алекс! Ние ще вървим нататък! Ако искаш ела с нас!
-Не, вървете!- кимнах аз.- Аз ще се поразходя още нататък...
Позагледах се след двамата, а те продължиха към близката гора. Гепардчетата бяха щастливи, невиждали свобода от месеци.
Бях слязъл няколко километра надолу по реката, когато излязох от шубраците точно пред една планинска хижа, около която имаше паркинг за автомобили и совалки, а наоколо сновяха извънземни. Приближих хижата и влязох вътре. По стар земен обичай първо потърсих бара и отидох там. Извънземните не бяха шокирани от моето присъствие. Барманът ме попита какво желая, а аз избрах джин с тоник и седнах при него на тезгяха.
-Турист?- попита той.
-Да, турист.- кимнах аз.
Из бара имаше трийсетина извънземни, но освен от местните октоподоподобни забелязвах и други видове същества, които бяха туристи тук.
-Вие сте от кораба, дето кацна по- нагоре?- попита барманът.
-Да, точно така.- отвърнах.
-Каква сума ви взеха за разрешителното?- попита той.
-Ние търгуваме със стоки от други планети, та сметката още не е приключена.- казах аз.
-Стоки от други планети?- погледна ме бармана.- Предложете ми нещо, аз имам оттатък голям ресторант!
Аз извадих джобния компютър и му показах някои от стоките, а той беше видимо заинтригуван.
-А какви са цените?- попита той.
-Ще се споразумеем, зависи от количеството!- казах аз.
-Ще можете ли да ми донесете мостри?- попита той.
-Разбира се! Ще ви изпратя човек с мострите!- казах аз и отпих от джина си.
Доколкото усещах настроението в извънземния бар беше приповдигнато. Това бяха хора, излязли на разходка и да си отдъхнат извън шумния град с неговите проблеми.
Когато си тръгнах от хижата, навън вече се смрачаваше. Имах половин час път до кораба Nissan, нагоре по брега на реката.
*
В каютата всички спяха, а само аз и Поки будувахме край камината. Той беше зает с нещо на пулта си, а аз пушех лула, отнесен в мислите си. На кораба ни Nissan в този момент спяха 95% от екипажа. Останалите бяха или охрана или дежурни на мостика. Отворих бронираната стена и излязох на терасата на каютата. Навън беше приятно време със температура около 5 градуса (Целзий). Ветрец подухваше откъм гората, а в далечината се виждаха светлинките на хижата. Смукнах тютюнев дим и огледах местността около корабите ни. Долу на входа имаше двама войника, които си приказваха. Откъм гората се чу вой на див хищник, а друг му отговори някъде в далечината. Поки се беше появил до мене.
-Времето е хубаво!- каза той.
-Да, ветрецът е много приятен!- казах аз.
-Аз поспах през деня и сега ще будувам до зори!- каза той.
-И аз поспах, Поки!- му казах аз.- Ти с какво се занимаваш?
-Разглеждам енциклопедията в раздела “котки”...- каза Поки.
Аз смукнах тютюнев дим и казах:
-Да се прибираме вътре!
Прибрахме се в каютата и аз отново спуснах бронираната стена. В нея остана само един малък люк, който също можеше да бъде затворен с броня. Седнах на пулта си край камината и въздъхнах, а Поки се излегна и заигра на килима пред камината.
End > част № 5
