Бунтовниците от третия спътник. част № 4. фантастика. Valeriwax.

fantasy club (c)*******************************************************************************
Бунтовниците от третия спътник. Част №4. Фантастика.
*******************************************************************************
         Вечертта на другия ден бяхме кацнали на междинна станция по курса ни. Тук нямахме кой знае каква работа, но курса нататъка не беше изчислен и се наложи да чакаме на място. Затрудненията при изчисленията идваха от темпорални аномалии , забелязани в зоната, а при подобни аномалии беше трудно да се изчисли нещо достатъчно точно. Всъщност ние не бързахме особено, но ни дразнеше факта, че точно по няшия път имаме темпорални аномалии. Това бяха аномалии, когато има проблеми със времето, които в много случаи са опасни. Ние макар и да можехме да се местим във Времето, скоро не го бяхме практикували, може би зашото не ни се беше наложило. Докато обмисляхме заобикаляне на полето с аномалии, времето течеше, а ние можехме само да чакаме, вероятно подобряване на обстановката. С обмислянето на заобикаляне на опасната зона бяха заети два екипа, а ние само наблюдавахме как вървят нещата, защото се бяхме поизморили от изчисляване, докато разберем , че е налице аномалия. Аз запалих лулата си и въздъхнах. Почти 15 часа бяхме над компютрите, а то напразно- само успяхме да регистрираме поле на аномалии. Пътуването в подобно поле носи огромни рискове от катастрофи, което ние искахме да избегнем, а и да се застраховаме срещу това, като отдалеко заобиколим полето на аномалии.
        -Кога всъщност е конференцията?…- попита Ким.
        -Имаме достатъчно време до тогава- 10 дни!…- каза Браун.
         Ние с космическия кораб Nissan пътувахме към планетата Orixon 47, където возехме 35 дипломата от съюзнически раси, на конференция на AFJ. Разбира се конференцията щеше да ни изчака, но не ни се нравеше тази темпорална аномалия, толкова близо по нашия курс. Бяхме се поизнервили и отпивахме билков чай, докато умувахме от къде да минем без опасност от аномалии. Подобни явления възникват понякога от темпорални завихряния, като процесът за щастие може да се регистрира, но не и да се отстрани. Най- сигурния метод беше заобикалянето, което и щяхме да направим сега. Тази вечер не бяхме в настроение и шестимата. Браун се захвана да натрупа дърва и въглища за през дългата нощ, която ни очакваше, а Ким и Джейн приготвяха пици. Бяхме поизморени и изнервени, а удобен път до планетата  Orixon 47 все още нямаше, дори и след като Манхатън включи в работата още два екипа.
         На сутринтта се събудих свеж и бодър, разсъних се на чешмата и подсилих огъня в камината. Докато заредих камината с дръвца и въглища за през деня, Ким беше сварила кафе, та седнахме на топло да си пием кафето и да пушим лула, докато станат и другите. Все още се намирахме на междинната база, изчаквайки по- добра обстановка преди да излетим към планетата Orixon 47.
        -Как спа, Алекс?…- позаинтересува се Ким.
        -О, добре си поспах!…- казах аз, а Ким се сгуши у мене и се зае със кафето си.
         Другите скоро станаха и седнаха при нас. Изчисленията за курса ни нататъка бяха вече готови и всеки момент чакахме да се обяви старта ни.
Новия ни курс беше заобиколен, като щяхме да минем покрай темпоралното поле на аномалии. Към 10:30 ч. беше даден старта на кораба ни Nissan от междинната станция към планетата Orixon 47. Веднага след ускорението се разкопчах от предпазните колани и запалих лула с тютюн. Денят започваше. Ние шестимата си седяхме покрай камината и пиехме кафе. Бяхме си отпочинали след вчерашния, не особено добър за нас, ден и гледахме с оптимизъм напред.
         *
         Бордовата вечер беше дошла неусетно, след като през целия ден дежурихме пред екраните, където наблюдавахме полета на кораба ни. Въпреки застраховката ни със заобикаляне на опасните зони, не беше излишно да бъдем с повишено внимание, както и направихме през този ден. В края на деня се бяхме разположили около камината на чаша горчиво, горещо кафе. Игуанката Бронк беше дошла току- що. Тя прие чаша с кафе и топла пица и ни оглеждаше с интерес и любопитство, беше ни известно, че тя ни вижда по друг начин, а не както ние нея. Тя виждаше не само външността ни, а и аурата, около нас, мислите ни и чувствата ни, както и можеше да анализира състоянието на организмите ни, както и редица други неща, които ние още не знаехме за нея. Тя усети, че съм се замислил именно около скромната й иначе личност и ме погледна:
        -Как си, Алекс?… И днес ли ти е тъжно, нещо?…
        -Не. Днес не ми е тъжно!…- казах аз.- А иначе съм добре!…
        -А ти, Бронк, как си днес?…- я попита Браун.
        -О, чудесно си прекарвам тук на вашия кораб!… Днес срещнах едно момче и си говорихме на входа на кораба, където той пазеше!…- каза Бронк.
         Аз станах от креслото за да се поразходя из кораба. Из коридорите беше почти пусто- Манхатън беше наредил 90% от екипажа да минат към задължителен сън. Тази мярка се въвеждаше винаги, когато нямахме кой знае каква работа по кораба, за да имаме свежи сили за по- късно, ако се наложи да се включват свежи сили по ежедневните задачи из кораба. Асансьора ме свали на нивото на бара. Тук засякох само четирима войника от охраната, които пиеха чай. Кимнах на Соня и седнах при нея:
        -Дай голяма чаша чай!…- казах аз.- Как си днес?…
        -Няма почти никой. Само охраната…- каза тя.- А ти как си, Алекс?…
        -Малко поизморен и разсеян…- казах аз.- Наблюдаваме пътя пред кораба, а това е изморително!…
         Соня ми подаде чая, наля и за себе си и седна при мене на масата. Бара изглеждаше странно- тук бяхме само двамата, а момчетата от охраната си бяха отишли по постовете си. Когато бара биваше празен Соня спускаше преграда, за да се отоплява по- лесно. Преградата намаляваше пространството на бара до помещение с четири маси, но пък биваше по- отоплено. Та седяхме двамата и пийвахме чай. Аз запалих лулата и я погледнах:
        -Кога ще си хванеш приятел, Соня?!…
        -Знаеш, че добре си живея и без приятел!…- каза тя.- В свободното си време предимно спя и слушам музика… Днес преди смяната изгледах два филма един след друг…
        -Не ти ли липсва една любовна връзка?…- попитах я аз.
        -Не. Така съм си добре!… Приказваме си със момчетата от охраната, а те страшно ме уважават!…- каза тя.- Разбира се, по някое време ще си намеря и аз приятел, но още не е настъпил момента!... Освен това всеки ден имаме раговор със Флу (нашия инструктор). Обсъждаме на дълго и на широко философски въпроси за битието и живота… На мене ми се интересно да общувам с него, какво като е дракон?…
         В този момент при нас влезе Хенсън. Той кимна и седна при нас:
        -Чай ли пиете?…
        -Да, чай!…- казах аз.
        -Соня, дай един чай и на мене!…- каза той.
         Хенсън  работеше на няколко места, но най- вече в лабораторията. Тук изследвахме всякакви вещества и проби от почва, от въздух, от течности. Обстойно се изследваха и храните, които ползвахме на кораба. До менюто ни не идваше нищо необезопасено и непроверено.
        -Как я караш, Хенсън?…- попитах аз.
        -Заредили сме голяма партида месо, та го тестваме… Мисля, че го купиха на Tolix 10… -каза той.- Месото е добро!…
         Аз кимнах, а Хенсън  погледна Соня, взе си купата с чай и отвори джобния си компютър, за да поработи нещо с него. Аз си пушех лулата и наблюдавах стенния екран, където течаха новините от системата Orixon, както и от Слънчевата система. Войната със пасарите продължаваше из планетите на нашата Слънчева система. Понякога се питах защо пътуваме из далечния космос, вместо да сме в нашата система и да воюваме със пасарите там, но явно такова беше решението на нашето Командване. Такова решение неможеше да се оспорва по никакъв начин. Аз си доизпих чая и станах да си вървя:
        -Хайде, останете си със здраве!… Аз ще си ходя!…- кимнах на Соня и на Хенсън.
         Из коридорите на кораба беше все така пусто. Отново попаднах на охраната, която се стремеше да бъде навсякъде. Никога не се знаеше как на борда можеше да проникне човек или машина…  Навръщане към каютата се отбих при Рорри, моята бивша жена. Тя ме посрещна с усмивка:
        -Как си, Алекс?…
        -Аз съм добре, а вие как сте?…- попитах аз.
        -Джейсън е в симулатора!… Току- що дойдоха приятелчетата му…- каза Рорри.
         Моят малък син си играеше с две момченца и едно момиченце около неговата възраст. Седнахме с Рорри да пием по чай. Въпреки, че бяхме се разделили, тя хранеше приятелски чувства към мене и ме уважаваше. Освен, че се грижеше за нашия син, Рорри работеше и за кораба, през своя джобен компютър, както повечето от нас.
        -Как я карате, Рорри?…- попитах аз.
        -Всичко е нормално, Алекс!… Гледам Джейсън, помагам на стратезите на кораба и понякога се забавлявам…- каза тя.
         Помълчахме си с нея, а по някое време станах да си ходя. Рорри ме изпрати, а аз продължих по коридора към каютата ми, която беше съвсем наблизо до нейната.  
         На сутринтта достигнахме междинна станция по нашия курс. Аз се разсъних на чешмата, подсилих огъня в камината и седнах да изпуша лула тютюн, а Ким свари кафе. Скоро шестимата се събрахме край камината. На екрана вървеше картина от тази междинна станция, а ние планирахме разходка из нея, по- късно.
        -Наспа ли се, Алекс?…- ме попита Ким.
        -Чудесно си поспах!…- казах й аз.
        -Кога ще излезем навън?…- попита тя.
        -Когато се разсъним!…- казах аз.
         Докато ние бяхме на кафе и лула тютюн, момчетата започнаха да товарят на борда на кораба, вода и гориво от станцията. 
         Беше към края на следобеда, когато ние се разхождахме из станцията. Тя беше огромно съоръжение, където можеше да се намери всякаква стока и всякакви услуги. За няколкото часа, които прекарахме тук, бяхме се почти загубили. Навалицата в тези часове беше голяма. Беше пълно със туристи, войници, скитници и търговци, все извънземни. На връщане към кораба се отбихме в бар- ресторант и поседнахме за да пийнем по един чай. Ким през този ден се държеше за мен под ръка, доволна и щастлива както винаги. Аз също бях в добро настроение и радостен, че съм с нея, и със нашата компания. Бяхме се настанили наблизо до печката в бара и пийвахме чай, а аз си бях запалил и една лула тютюн.
        -Поразходихме се днес!…- отбеляза Джейн.- А кога ще продължим нататъка?…
        -Късно вечертта отлитаме!…- каза Браун.
        -Какъв казвате е срока да пристигнем навреме за конференцията?…- попита Джейн.
        -Остават девет дена, но ние имаме само три дни път до там!…- каза Браун.
        -Ще пристигнем навреме!…- казах аз.- А дори и да закъснеем, не е никакъв проблем!…
         Аз смукнах тютюнев дим от лулата си и огледах бара. Тук имаше всякакви същества, както по раса, така и по положение в обществото. Един скитник минаваше от маса на маса и събираше жълти стотинки, а в дъното на бара имаше един извънземен робовладелец, чиито роби сновяха около него и жена му, предлагайки му от вкусни – по- вкусни блюда с храна. Край нас минаха двамина странници и единия се поспря и попита:
        -Вие сте пътешественници, нали?….
        -Да.- казах аз.- Какво ви интересува?…
        -Търсим превоз до Orixon 47!… Ние сме десетина…- каза странника.
        -Ние наистина отиваме на Orixon 47!…- казах аз.- Изчакайте да проверя, дали можем да ви вземем с нас!…
         От мостика огледаха нашите странници и потвърдиха, че можем да ги качим с нас.
        -Ще ви вземем с нас!… - казах аз.- Изчакайте ни, ще вървим заедно към кораба!…
        -Да. Ще ви изчакаме. Благодарим ви!…- каза странника.
         Постоплихме се край печката в бара и щом си изпихме чая станахме да си ходим, а дестимата странници ни последваха. Обратния път до кораба ни отне близо час. Из коридорите на станцията беше оживено. Току- що беше кацнал голям туристически кораб. Ние се провирахме из тълпата, не без помощта на лактите си. Щом се прибрахме на борда на кораба предадохме дестимата на охраната, която щеше да им намери свободна каюта, макар и без никакви луксове. Браун, Джейн и Никита се насочиха към лабораторията, където имаха някаква работа, а ние с Ким и Палма се прибрахме в каютата ни. Тук Поки беше се погрижил за камината и беше топло и уютно, а самия той майстореше нова секция към кораба си.
        -Какво ще правим сега?…- попита Палма.
        -Ще сварим кафе и чай, ще си направим по една топла пица…- каза Ким.
         Аз се изправих до стъклената стена и се загледах по светлинките от станцията. Току- що кацна още един кораб, а дока пред него се изпълни с хора, явно беше туристически. В далечината светеше някаква планета, огрята от слънцето. Това не беше планета № 47,  а вероятно № 52. По- късно докато пиех кафе, Ким правеше пици, а Палма седна до мене и пусна музика. Аз отворих джобния компютър с намерението да поработя тази вечер. Задачи за обмисляне имах много. Като стратег, имах възможност да участвам в планирането на мисии на AFJ, дори и такива в които ние с нашите два кораба не участвахме. Получавах информация навсякъде, където имаше връзка, а след като обмислех някоя тема, изпращах предложението си обратно до централите на AFJ. Отеделно на борда на кораба участвах като пилот и като дежурен на мостика. Това далече не беше всичко, с което се занимавах, докато седях край камината в каютата. Джобния компютър ми даваше възможност да участвам в стотици мероприятия, дори напоследък започнах нова дейност- настройка на нов вид роботи от които и нашия кораб щеше да получи 100 броя. Другите петима от нашия екип също работеха здравата. Свързваха ни предимно дежурствата на мостика и наблюдението на полета на кораба, в което почти винаги бивахме и шестимата. Браун и момичетата скоро се върнаха от лабораторията и седнаха при нас. Както обикновено вечер, разтворихме компютрите си, удобно седнали край камината и всеки се зае с неговите си задачи, докато пийвахме кафе и чай. Тази вечер ми беше особено приятно в компанията на нашия екип. Разходката из станцията ми се беше отразила добре, а сега в уютната ни каюта беше време да поработим по делата си.
        -Кога имаме дежурство, Алекс?…- ме попита Палма.
        -Нощес в 4 ч. сутринтта застъпваме за 4 часа!…- казах аз.
        -На мостика ли ще се качим, или от тука?…- попита тя.
        -Това зависи от Манхатън…- отвърнах аз.- Ако сме само наблюдаващ екип, ще можем да наблюдаваме и от тука!…
         Вечертта едва започваше, а аз набирак скорост със моите дела. Имах да преглеждам разузнавателна информация и да обмислям бъдещи мисии, които дори не бяха свързани с нашите два кораба. (Корабите Nissan  и Ford се водеха като патрулна двойка). По някое време, към 19 ч. успях да се свържа с централата ни на Orixon 47 откъдето получих нова разузнавателна информация за пасарите из Слънчевата система. Бях решил да работя именно в тази връзка, та дори и да поискам нашите два кораба да бъдат изпратени в Слънчевата система във войната с пасарите, но това не зависеше от моя избор. Към 21:30 ч. кораба ни леко се разтресе.
        -Какво беше това?…- подскочи Ким.
        -Сега ще проверим!…- каза Браун, а ние скокнахме от местата си. Не беше съвсем нормално, но някакво тресене беше забелязано по цялата междинна станция.
         От мостика ни казаха, че товарен кораб е закачил друг кораб при кацането си в дока. Това беше далеко от нас, но се позамислихме върху станалото. Жертви нямаше, а щетите бяха минимални. Аз седнах, запалих лулата си и се замислих. Тъкмо умувах над поредната си стратегия, а това нещо ми пресече мисълтта. Скоро възстановихме нормалните си дейности, на път да забравим станалото. На линия имахме екип, който следеше именно за подобни инциденти, но ако е опасно за нашия кораб. Те разбира се продължиха да следят движението около и над доковете. Ким малко се беше поизплашила, та си наля чай, но другите подминаха станалото без забележки. До 4 ч. сутринтта имахме време да се наспим, а тогава започваше 4- часовото ни дежурство. Траекториите на полета до Orixon 47 бяха потвърдени и засега нямахме изчисления по тях, но всяка грешка на пилотите по пътя, можеше да ни накара да изчисляваме пак. Аз въздъхнах и станах:
        -Ще се разходя!…- казах на Ким.
         Из коридорите не беше кой знае колко оживено. По това време 75% от екипажа спяха. Стремяхме се да поддържаме хората си свежи и добре нахранени, защото можеше да се наложи по всяко време да започнем някаква работа по кораба, ако нещо се объркаше. В асансьора срещнах двама войника от охраната, които ми кимнаха за поздрав. Слязох на нивото на бара- басейн- оранжерия. Соня отново беше там, а помещението беше в намален размер поради липсата на сериозна маса хора. Тук повечето от нас идеха за обяд и вечеря, освен ако не си правеха нещо по каютите. Всъщност не из всички каюти имаше камини. Бяха известна привилегия, замислено за аварийно отопление на жилищния сектор. Не всички каюти имаха само по няколко койки, а в повечето койките бяха между 10 и 50. Соня ми кимна, а аз седнах при нея и се замислих какво да взема. Спрях се на бутилка пепси.
        -Как си днес?…- попитах я аз.
        -Както винаги… Днес отново е почти пусто…. Идваха най- вече онези дипломати, които возим към Orixon 47… Надничаха и едни странни същества- пуснали сте на борда десет странни същества… Нахраних ги, а те не бяха кой знае колко любопитни… Хапнаха и се прибраха в каютата си… А ти как си, Алекс?… - каза тя.
        -Всичко е нормално!…- казах аз.- Наобикалям из кораба. Все по нещо има забравено, това е голям кораб…
         *
         Беше следващата вечер. Ким спеше на койката до мене, а другите бяха излезли из кораба. Пушех си лулата и се бях замислил дълбоко над своите си неща в тези часове на усамотение. Бяхме отново по време на полет, след като напуснахме междинната станция по обедно време. По курса ни имаше кораби, като средно по два срещахме на час, на достатъчно близка дистанция за телевизионен контакт. Гледах разсеяно разговорите, които се водеха в момента с един такъв кораб, поредния който срещахме по курса си. Корабът беше туристически, а с неговите дежурни говореше Хенсън. Интересувахме се от всичко, което можеше да ни бъде полезно, а в замяна изпратихме към кораба филми и музика от нашите архиви. Гледах външния вид на хората в този срещнат кораб и си мислех, колко видове съм виждал до този момент, а всъщност- много. Смукнах тютюнев дим, а в това време Ким се размърда и надигна от койката си:
        -Алекс!… Тука ли си?… Много ли спах?…
        -Тук съм, скъпа!…- казах аз.- Спиш от два часа!…
        -Ще стана за да ти правя компания!…- каза тя.
        -Ставай, тъкмо съм сварил чай!…- казах аз.
         Ким се разсъни на чешмата и скоро беше до мене на двойното кресло, а аз й сипах чай в огромна купа, каквито използвахме тука. Тя се усмихна малко сънено:
        -Изтървах ли нещо?…
        -Не. Другите отидоха да се разходят. Поки спи.- казах аз, а тя се притисна до мене и се прозина.
        -Нещо ми е студено тази вечер!…- каза тя.
        -Ще подсиля огъня!…- казах аз и станах от креслото.
         Браун беше донесъл дърва и въглища за през цялата нощ. Нахвърлях още в огъня и скоро топлината се разля по телата ни, а Ким доволна отпи от чая си и се унесе в мечти.
        -На мене ми се спи!…- казах й аз, а тя нищо не каза, всъщност повече от ясно беше, че тя се  е  наспала вече.
         Докато си пиехме чая двамата с Ким наблюдавахме разговорите със срещнатия кораб. Оставаха броени часове на най- близка дистанция до него. За това време можахме да си побъбрим с извънземните от този кораб, а и да съберем доста информация за планети и живота по тях. По някое време Браун и момичетата се прибраха в каютата. Браун се изправи до люка и погледна навън, а Палма отиде да направи пици за закуска, по това време. Джейн и Никита се пльоснаха по койките си, явно изморени от дългия ден. През нощта имахме дежурство , а още не бяхме спали с изключение на Ким.
         *
         Беше следобеда на другия ден. Бяхме в орбитата на планета № 92 и се канехме да се спуснем към повърхността й. Ние шестимата седяхме в каютата и пиехме чай и кафе с по лула тютюн. През целия ден си бяхме работили по задачите си по компютрите и сега си дадохме малко почивка. Браун зареди до камината дърва и въглища за вечертта и цялата нощ. Беше ни приятно и уютно да сме заедно в тази каюта. Спускането към повърхността на планетата щеше да продължи 4- 5 часа, време през което си бяхме пуснали местни телевизионни станции и ги гледахме с интерес. Ким се беше облегнала у мене в двойното кресло, а Палма от другата ми страна гледаше екрана на стената. Джейн и Никита се заеха да ни направят пици за закуска по това време. По- късно дойде и игуанката Бронк. Тя се настани до камината и каза:
        -Как сте днес, хора?…
        -Благодаря, добре сме!…- каза Браун.- А ти как си?…
        -О, добре съм!…- каза тя.- Прекарах почти целия ден с инструктора ви- Флу в обсъждане на наболели въпроси от междузвездните отношения…
         Аз смукнах тютюнев дим, отпих от кафето си и се загледах в екрана, където показваха картина от планета № 92, още един свят за който не бяхме чували нищо. Аз оставих компанията си, за да се разходя из кораба. Тази вечер също не беше много оживено. Спяха задължителен сън 92% от хората ни, а останалите или бяха дежурни, или работеха нещо по кораба. Групата от 35 дипломати днес се беше събрала в бара на кратко събрание – вечеря, а десетимата извънземни, които бяхме взели от междинната станция си стояха предимно в каютата.
         Към 19:30 ч. нашия космически кораб Nissan беше приземен успешно на един от космодрумите на планета № 92. Тук беше вечер, а космодрума гъмжеше от хора. Ние шестимата и Бронк излязохме навъм веднага след кацането на разходка и покупки. Космодрумът беше огромен и имаше реална опасност да се загубим. Въпреки, че се намирахме на приятелска територия ние стискахме здраво автоматите, защото и тука имаше всякакви хора. След като разгледахме част от корабите кацнали на космодрума ние се насочихме към близкия търговски център. Бяхме взели със нас и два робота, които да ни носят на връщане стоката, която се канехме да закупим. Търговския център беше една огромна сграда, а тука можеше да се закупи всичко- от вестник до космически кораб. Разглеждахме из магазините със часове. За това време закупихме хранителни продукти и питиета, вестници, списания, филми и музика, както и разни интересни неща с бойно предназначение. Сетне заседнахме в един ресторант и си поръчахме по халба бира с пържоли и загубихме още два часа време.
         *
         На другата сутрин се събудих от сън свеж и бодър. Разсъних се на чешмата и пренесох до камината дръвца и вълища за началото на деня. Когато по- късно пушех лула и пиех кафе стана и Ким. Усмивка грейна на лицето й още щом ме видя. Докато си пиехме двамата сутришното кафе останалите се размърдаха и също станаха от сън. В сутришната суматоха Поки се появи отнякъде и каза:
        -Какво става, да не би да е бордово утро?…
        -Да, точно така!…- му казах аз.- Сега е бордовото утро!…
        -Аз много не различавам утрото тук на кораба!… -каза Поки.
        -Вземи си часовник от склада!…- му каза Ким.
         Поки се шмугна край нас и се пльосна до камината:
        -И без часовник съм добре!…- каза той.
         Корабът ни все още се намираше на дока в междинната станция по нашия курс. Тук щяхме да изчакаме петима дипломата, които да доставим на конференцията на AFJ на планета Orixon 47. Утрото течеше мудно и навъсено този ден. Из коридора се мотаеха сънени физиономии, а десетте извънземни, които взехме от една междинна станция и нямахме нищо общо с тях се разхождаха в търсене на компания. Един войник от охраната ги строи:
        -Хей, къде се мотаете? Прибирайте се в каютата си!…
         Странно изглеждащите десет извънземни го послушаха. Тях ги водехме също на планета Orixon 47, като те напълно сучайно попаднаха на нас за това си пътуване. Ние често взимахме случайни пътници, най- вече за да научим от тях нещо повече за един или друг свят. Ние шестимата и извънземната котка Поки започнахме деня пред камината на чаша кафе и топла пица. Аз лично за този ден си бях планирал много задачи, както ви казах ,занимавах се със стратегии за AFJ, дори несвързани със нашите два кораба от патрулната двойка- Nissan и Ford. Моите стратегически планове се ценяха много във AFJ (космическото разузнаване на земляните). Напоследък разработвах предимно планове за войната срещу пасарите, а тя се водеше на доста широко пространство от десетина звездни системи. Понякога се случваше да сме единствените стратези наоколо, а именно заради това AFJ ни ценеше. По обедно време се убедих, че днес не ми е ден. Пушех лула до камината, а пред мене беше компютъра, където имах да решавам важни за AFJ задачи, като стратег. Но не ми беше ден. Не ми спореше и се ядосвах на това. Единствено близостта на Ким и Палма ме радваше през това време. Като видях, че днес е по- добре да си почивам вместо да мисля, станах от креслото и кимнах на Ким:
        -Отивам да се разходя!…
         Из коридора нямаше много хора. Манхатън като командир на кораба беше разпоредил почивка за 90% от екипажа, включително и задължителен сън. Никога не се знаеше предварително, кога и за какво ще ни потрябват свежи сили… Този ден рано- рано ми дойде редовното мое тъжно настроение, което преди идеше вечер. Едва беше минал обяд, когато тъгата ме обхвана в носталгичните си облаци. Както и преди обяснение за това нямаше. Свих по коридора към бара и влязох там. Вътре имаше дестина души от нашите. Този път на бара беше Сюзън. Поздравихме се и аз поисках купа с билков чай.
        -Нещо си тъжен, Алекс?…- каза Сюзън.
        -Тъжен съм, а не знам защо…- казах аз и смукнах тютюнев дим.
        -Чая ще те ободри!…- каза тя.- Какво има, Алекс?… Някакви проблеми ли?…
        -Проблеми винаги има….- казах аз.
         Сюзън кимна и седна на масата до мене, но замълча, а аз се захванах с чая. Хората наоколо обядваха, поне повечето от тях.  В този момент се появи игуанката Бронк. Тя кимна отдалеко и седна при нас, казвайки:
        -Как сте днес, хора?… Сюзън, дай един чай!…
        -Алекс е тъжен!…- каза Сюзън.
        -О, не!… Пак ли?…- каза Бронк.- С тези негови тъжни настроения ме кара дълбоко да се замислям… Явно пътуването из космоса не му се отразява добре!… Но това при вас е професия, няма накъде да се избяга!...
         Аз се усмихнах кисело и отпих от купата с чай. Този път и Бронк замълча. И така се замълчахме в ранния следобед, всеки със своите мисли.       
         Вечертта се бях усамотил в каютата със компютъра си. Неразположението ми беше отминало за щастие. Пушех лула и работех по темите за анализ и формиране на планове за военни действия на AFJ. От командването ми бяха дали нови поръчки, някои от които не търпяха отлагане. Ким си беше сложила слушалките и гледаше един от филмите от архива ни, който анализираше напоследък. Интересуваше ни всякаква полезна информация за извънземни форми на живот и планетите им. Междувременно корабът ни Nissan и ние с него бяхме на междинната станция все още, а тук очаквахме да пристигне малък транспортен кораб с още петима дипломата за конференцията на Orixon 47. Аз си работех на компютъра си, а Браун спеше, Джейн и Никита бяха отишли на басейн, а Палма шеташе из каютата, докато Ким също работеше по анализа на филма от архива. Тази вечер из кораба нямаше кой знае какво движение. Екипажа отпочиваше, особено онези 92%, които Манхатън беше определил за задължителен сън. Останалите бяха разпределени по охраната на кораба и дежурствата на мостика на кораба. По някое време излязох от каютата да се разходя. Из кораба беше пусто. Качих се със асансьора на мостика, а тук имаше само двама дежурни, тъй като кораба не летеше в този час.
        -Как е, момчета?…- попитах аз.
        -Космодрумът е натоварен в този час!… Тази станция е наблизо до три планети, а тук им е най- лесно да осъществяват търговията си.- каза единия войник, а аз се изправих пред стъклената предна стена и хвърлих поглед към станцията.
         *
         Петимата дипломати, които чакахме тук на междинната станция пристигнаха към 21 ч. Малкият транспортен кораб с петимата дипломати беше кацнал на док отдалечен на 10 км. от нашия. Веднага щом те ни се обадиха, изпратихме джет да ги прибере. Джетът с дипломатите пристигна на борда на Nissan един час по- късно. Сега, когато вече можехме да отлитаме нататък Манхатън даде инструкции за старта , който беше насрочен за късно вечертта. Аз и моята компания седяхме около камината в каютата си, пушехме лула и пиехме кафе, очаквайки старта, но може би щяхме да си легнем да спим по- рано, преди да е даден. Тази вечер бях във ведро настроение, далеч от обичайната си тъга. Може би някой би казал, че просто съм тъжен човек, което можеше да е и вярно в крайна сметка. Из каютата звучаха ритми от музикалния архив на кораба ни, хубав амузика от далечни и по- щастливи времена. Ким се беше отпуснала у мене на двойното кресло, а огъня в камината бумтеше с пълна сила. Браун беше заредил край камината дърва и въглища за през цялата нощ. Уютът на нашия подвижен дом предизвикваше неусетно романтика. Именно такива моменти ние си спомняхме най- силно години по- късно.
        -Алекс, а знаеш ли къде е Поки?…- ме попита Палма.
        -Поки ще се върне по- късно, отлетя да огледа станцията.- казах аз.
        -Да не би да тръгнем без него?!…- усмихна се тя.
        -Ще се върнем да го приберем, някой ден!…- казах аз.
         Аз смукнах тютюнев дим от лулата си, отпих глътка кафе и погледнах навън през стъклената стена. Из станцията беше оживено, излитаха и кацаха кораби, светлинките на отсрещните кораби блещукаха приказно в мрака. Ким се размърда до мене и отвори бутилка джин, за да празнува нещо свое си, ама какво- никой не знаеше.
         Когато по- късно ние с нашия космически кораб Nissan отлетяхме от междинната станция, нашата компания тъкмо се бяхме умислили по своите проблеми. До планетата Orixon 47 ни оставаха десетина часа полет. Там имаше конференция на AFJ (космическото разузнаване на Земята и околните планети). За тази конференция ние возехме 40 дипломата от околните планети. Какво щяхме да правим след доставката на адреса, никой още не знаеше. Вероятно щяха да ни намерят нова задачка… Ние не чакахме новите задачи със скръстени ръце, а разлистихме данните за нови мисии. Работа за патрулни кораби имаше доста. Аз се спрях на една от мисиите, която беше на границата със Слънчевата система, а по точно в системата Tauvol. Докато се чудехме дали да дадем предложение за участието си именно тази мисия, изминаха още два часа време. Без да се гордеем с това, нашето предложение беше одобрено в реално време тази вечер от Командването на AFJ. Ние незабавно започнахме изчисляване на траекториите си по пътя към системата Tauvol, както и започнахме стратегическите планове на мисията, която започвахме. Към полунощ малко поизморени, но доволни от избора на новата мисия, известихме екипажа си. Както винаги преди нова мисия се изискваше зареждане с провизии и проверка на всички системи на кораба. Имахме 92% от екипажа, които спяха от часове. Именно тях щяхме да събудим за тази цел…
         *
         На другия ден в едно хубаво утро се приземихме със кораба си Nissan на космодрум на планетата Orixon 47. Слънцето тук ту се криеше зад облаци, ту огряваше нашето утро с весело настроение. Тази сутрин нашите войници започнаха да товарят кораба с гориво, вода и въздух, както храни и боеприпаси. Докато траеше това, моята компания от шестима плюс извънземната котка Поки, седяхме край камината и се топлехме. Аз запалих лулата си, а Ким донесе термус с кафе за да пием за разсънване. След зареждането ни с провизии започвахме мисия в системата Tauvol. Там щяхме да идем с нашите два кораба в патрулна, разузнавателна двойка: Nissan и Ford. През това време ние упорито изчислявахме траекториите по които щяхме да минем по пътя си към системата Tauvol, както и плановете за мисията. Разполагахме и със предварителна информация за тази система от други разузнавателни експедиции, които бяха посещавали тази система. На конференцията, която щеше да започне тия дни ние изпратихме наш представител от екипажа на кораба. Той щеше да събира информация, конкретно за нашата патрулна двойка кораби. Разбира се ние щяхме да отлетим преди конференцията да започне, но нашият представител там щеше да ни информира за случващото се там.
         Браун се беше изправил пред екрана на стената и разглеждаше картата на системата Tauvol. Тя имаше 512 обекта, в това число планети, луни, астероиди и 6 звезди. Характерното за тази система беше, че тук пасарите бяха проникнали сравнително скоро и тукашните планети даваха сериозен отпор на нашественниците. Ние с двата си кораба щяхме максимално да разузнаем положението в тази система. С кораба Ford си насрочихме среща покрай планетата Tauvol 110. Оттам щяхме да навлезем в система в комплект.
         Още с кацането си на планетата Orixon 47 ние шестимата замислихме да излезем да огледаме и да се разходим, както и направихме по- късно. Излязохме шестимата с два бойни робота и десетина войника охрана. От космодрума излетяхме с хеликоптера Dark star от състава на кораба Nissan.  Нашият хеликоптер беше страхотна машина, космически кораб, който можеше да лети самостоятелно из космоса в срок от 5 години на собствени резерви от гориво, вода, въздух и провизии. Хеликоптерът беше 50 местен, но ние рядко го използвахме за продължителни преходи. Когато нашите пилоти Джо и Джими издигнаха в небето хеликоптера, ние шестимата се настанихме да разглеждаме планетата от височината на която бяхме- 300 м. В следобеда ние с нашия хеликоптер летяхме на системата дирижабъл на 300 м. височина и се възхищавахме на природата на планетата. Аз си пушех лулата, а до мене бяха Ким и Палма, които смучеха джин. Времето беше хубаво, времената бяха хубави. Вече със часове плувахме сред облаците със скорост от 100 км/ч, а под нас се стелеше джунглата. Живописната флора и фауна на Orixon 47 завладя сърцата ни и въображението ни. Имахме време преди да отлетим на новата си мисия в системата Tauvol и това време ние щяхме да използваме по най- приятния за нас начин. Към 15:30 ч. наближихме голям град по курса ни. Докато прелитахме над него ни стана интересно, какви  архитектурни решения имаха тукашните архитекти. Градът под нас беше като произведение на изкуството, където умело се съчетаваше природа и инфраструктура. Решихме да се спуснем в този град и да се разходим из него. Кацнахме близо до една от тукашните сгради. Това беше хотел- ресторант и търговски център, където влязохме да разгледаме.
         Бяхме се настанили в ресторанта на 50- тия етаж и на маса до стъклената стена, наслаждавайки се на гледката към града. Поръчахме си по халба бира и пържоли, оставяйки се на весло настроение, разбира се без да оставяме автоматите си- из космоса никога нищо не се знаеше със сигурност. Ние шестимата, Поки и Бронк бяхме на едната маса, а десетте войника на съседната, като се редуваха да има пост до вратата. Местните извънземни имаха приятен външен вид и не бяха регистрирани в аехивите ни като опасна раса. Това ни даде възможност да общуваме със тях в ресторанта. Друг пост бяхме оставили на хеликоптера, като войниците си имаха график, кога къде да бъдат, докато сме в този ресторант. Вътре обстановката беше приятна, имаше към стотина посетители, звучеше хубава извънземна музика, а осветлението беше меко и галещо погледа.
        -Приятно е тука!…- каза Ким и отпи от халбата си с бира.
        -Имаме време, преди да отлетим на мисията!… Ще се позабавляваме до насита!…- каза Браун.
        -Интересно е с вас!… Мисля, че ще остана с вас, повече от предвиденото!…- каза Бронк.
         Аз слушах расеяно водените разговори, но си мислех за новата мисия в системата Tauvol. В близките дни, когато зареждането на кораба ни с гориво, въздух, вода, провизии и боеприпаси приключеше, щяхме да отлетим натам. На планета Tauvol 110 щяхме да се срещнем с кораба Ford. Откъдето започвахме разузнаването си. За тези неща си мислех, докато се борех с една голяма пържола, която трудно се побираше в блюдото. Ние разбире се не бяхме зависими от цените, защото пари имахме и то в големи количества. Онова, което изхарчехме при разузнаването, не ни се удържаше от заплатите...
         След расторанта излязохме край хеликоптера, откъдето започваше една гориста местност. Тръгнахме да се разходим из нея. Дърветата, макар й извънземни имаха невероятно излъчване на положителна енергия и романтика. С Ким се бяхме хванали за ръка и крачехме напряко през гората. В далечината се виждаше да започва планина. Ние не бързахме. Крачехме бавно, дишахме с отворени гърди свежия въздух и си говорехме разсеяни. Малката ни компания и войниците вървяхме без посока из тази гора, оставяйки всякакви неприятни мисли зад себе си. Скоро щеше да дойде вечертта, а ние не искахме да замръкнем и затова се обърнахме да се връщаме към хеликоптера.
         Прибрахме се на кораба Nissan, а навън беше вече тъмно. Отсавихме хеликоптера Dark star в трюма, предназначен именно за него, а ние преминахме през свързващия коридор към кораба. Тук тази вечер имаше дискотека. Доброто настроение и добрите времена, които се случиха напоследък владееха кораба и екипажа. Двамата с Ким завихме по коридора към бара, където беше дискотеката тази вечер. От 300- те души екипаж тук в този момент бяха почти всички без дежурните и охраната. Отбраната ритмична музика от по- добрите времена думкаха в широкоотвореното помещение на бара. Ние двамата преминахме в оранжерията. Седнахме на една пейка под дръвчетата, а Ким извади бутилчица джин и отпи, докато аз палех лулата с тютюн.
        -Ще бъде страхотна вечер!… Тук са почти всички!…- каза тя.
        -Имаме няколко дена преди мисията…- казах аз.
        -Завършихме ли подготовката за мисията?…- попита тя.
        -Не. Имаме още работа, но можем да я свършим и по пътя към системата Tauvol…- казах й аз.
        -Ще потанцуваме ли тази вечер?…- попита тя.
        -Да. Защо не?…- отвърнах аз и смукнах тютюнев дим.
         Оранжерията на кораба не беше много посетена тази вечер. Масата народ беше в залата на бара и на дансинга. Тук беше място за по- романтично настроените из между нас, а в случая това бяхме ние с Ким. Докато пушехме и отпивахме джин от джобните си бутилчици, наоколо два робота беряха банани.
        -Какви ще бъдат особеностите на новата ни мисия, Алекс?…- попита Ким.
        -Ами това е системата, през която преминават пасарите, на път към Слънчевата система… Ние искаме да разузнаем пътищата им и как точно става това, за да вземе AFJ необходимите мерки за пресичане на този трафик!…- казах аз.
        -Означава ли това, че ще бъдем наблизо до Слънчевата система?…- попита Ким.
        -Да. Ще бъдем на границата към Слънчевата система.- казах аз.
         В този момент из зад дърветата се появи игуанката Бронк.
        -Я, къде сте се скрили!…- каза тя.- Ще седна при вас… Как сме тази вечер?…
        -Чудесно!…- каза Ким.- Страхотна вечер!…
        -При вас на Nissan става все по- интересно!…- каза Бронк.- Убеждавам се окончателно, че ще ви гостувам дълго време!… Нищо, че совалката ми вече е готова за път, отремонтирана и стегната…
         Игуанката тази вечер беше в интересни одежди, подчертаващи силуета на тялото й, което не беше кой знае по- различно от на землянките, но все пак- това беше извънземна…Бях се замислил между двете дами, а те слушаха музиката и отпиваха джин в тази вълшебна вечер, когато бяхме преди всичко в безопасност и преди поредната си мисия. Неусетно беше станало 21:30 ч. Това беше разгара на нашето празненство, когато на дансинга се бяха разбеснели почти 100 души. На бара бяха и двете барманки- Сюзън и Соня, поне докато отминеше големия пиков час. Аз със  моите две дами тази вечер, изтанцувах няколко танца с тях, предимно блусове, преди да се оттеглим в каютата, уютна и закътана, тази вечер… Тука вече бяха се прибрали другите и ние отново шестимата, Поки и Бронк се събрахме около камината. Поки беше нещо тъжен (по- скоро- тъжна, котката беше женска, но и викахме “той” защото името й беше такова. Заб. авт.).  Когато по- късно я заразпитвахме защо е тъжна, котката заяви, че от 5 години е без приятел, самец.
        -Ще ти намерим самец, Поки!…- усмихна се Браун.- От твоята порода из космоса има най- различни същества!… Имаш ли някакви предпочитания, конкретно?…
         Поки се замисли дълбоко и повдигна рамене в знак на объркване. Ние се разсмяхме на смешната му физиономия в този момент, а аз се захванах отново със проекта на мисията ни, докато Браун трупаше дърва и въглища за през нощта край камината. Тук отново беше приятно и уютно, а нашата скромна, но сплотена компания се отклонихме от джина, за да пийнем по един горещ чай, който Палма приготви…
         На сутринтта станах от сън свеж и бодър, разсъних се на чешмата и седнах да изпуша една лула, а Ким свари кафе. Моите хора ставаха един след друг. Браун подсили огъня в камината, а Джейн се залови да изпече пици за закуска. Навън продължаваше зареждането на кораба с провизии, а из кораба не беше кой знае колко оживено- всички хора от екипажа си имаха поставени задачи за през деня. Аз още от сутринта се залових с плана за новата мисия, а моите хора от компанията ми помагаха.
        -Какъв ще бъде деня, Алекс?…- ме попита Ким.
        -Днес ще бъде хубав ден!…- казах й аз.
        -Днес ще си направим ли пак екскурзия с хеликоптера?…- попита Палма.
        -Вероятно- да!…- казах аз.
         Докато си пушех лулата ние шестимата се разположихме около камината на чаша сутришно кафе. Пиците за закуска скоро бяха готови и се заехме да закусим. Работата по проекта за новата мисия ни спореше тази сутрин. Освен основните траектории на полетите трябваше да обмислим действията си, във връзка с тази нова мисия.
         По- късно ние шестимата, Поки и Бронк, както десет войника и два робота се качихме на хеликоптера Dark star и отлетяхме над планетата, която тъкмо се събуждаше. Джунглата под нас беше изключително красива тази сутрин. Ние се наслаждавахме на природата под нас и си работехме по проекта за новата мисия. Докато прелитахме над някаква планина, нашите пилоти Джо и Джими пуснаха хеликоптера в режим дирижабъл, намалиха скоростта на 100 км/ч за да можем пълноценно да се наслаждаваме на гледката. Аз си пушех лулата и работех по новата мисия, на която щяхме скоро да заминем. Моите хора ми помагаха и работата ми спореше тази сутрин. Игуанката Бронк беше наблизо до мене.
        -Как си тази сутрин, Алекс?…- ме попита тя.
        -Днес съм супер!…- похвалих се аз.- А ти как си, Бронк?…
        -Благодаря, добре съм!…- каза тя.- Днес е хубав ден!…
         По- късно летяхме над някаква река. Решихме да се спуснем долу и да излезем навън. Така и направихме. Край реката си запалихме огън, а войниците наловиха риба, която тук беше в изобилие. Организирахме си скара- бира, а местността тук беше прекрасна. Разбира се ние не оставяхме автоматите си, защото тук имаше доста видове диви зверове.
        -Така ни провървя днес- на скара- бира!…- каза Бронк.- Наистина с вас е особено интересно!…
         Този ден се случи хубав и слънчев. Докато си хапвахме рибешко филе и пиехме бира, ние се радвахме на природата около нас. Разбира се в далечината се чуваше рев на диви животни, които ни бяха забелязали.
         Беше вече следобедно време, когато се прибрахме от скара- бирата вътре в хеликоптера, а аз запалих лулата си. Докато решавахме накъде да продължим, Ким свари кафе.
         *
         След няколко хубави дни на планетата Orixon 47, дойде време да тръгваме на новата си мисия. Космическият ни кораб Nissan беше зареден със всичко необходимо, а всички системи на кораба бяха проверени и в изправност. В следобеда на един хубав ден ние стартирахме от тази планета към новата си мисия в системата Tauvol. Веднага след като ускорихме, аз се разкопчах от предпазните колани и си запалих лулата. Мисията започваше, а ние все още правехме плановете за отделните етапи от нея. Нямаше как всичко да се предвиди предварително, но колкото повече се бяхме погрижили предварително, толкова сетне щеше да ни е по- лесно. Имахме изчислени по три различни траектории, по които да минем по пътя към планетата Tauvol 110, където имахме среща с кораба Ford, за да продължим заедно нататък. Тези траектории можеха да ни прехвърлят от една на друга по пътя, като се бяхме старали да предвидим колкото може повече неща.
         Ние шестимата, Поки и Бронк седяхме един следобед край камината и се радвахме на добро настроение. Ким тъкмо беше сварила кафе, та  запалихме по една лула с кафето, докато кораба ни летеше към първата ни спирка по курса. Астероидно поле Tauvol 208, където щяхме да започнем своето разузнаване. В този сектор вече не бяхме в безопасност, около нас можеше да има пасарски кораби. Това го имаха в предвид на мостика, където двама дежурни денонощно пазеха кораба от натъкване на пасарски кораби.
         *
         Една хубава вечер ние с нашия кораб Nissan навлязохме във астероидното поле Tauvol 208. Пилотите Джо и Джими намалиха скоростта и започнахме да сканираме полето. Тук имаше близо 620 големи и малки астероиди. Ние шестимата, Поки и Бронк седяхме край камината, както обикновено и се радвахме на добро настроение. Палма беше сварила кафе и чай, а ние с Браун бяхме запалили по лула с тютюн. Навлизането в астероидното поле ни отваряше доста работа. Гледахме под лупа всеки един от астероидите, а първите резултати от сканирането ни показваха, че из полето има кораби, които се определят на количеството: 1220. Какво търсеха тука толкова много кораби, тепърва шяхме да разберем, а сега продължавахме сред астероидите с повишено внимание. Тази вечер аз бях зает да изучавам ефира и да търся сигнали из него. Дори една радиостанция, прихваната от нас, щеше да ни донесе изключително важна информация за астероидното поле и близката планета с една луна. Ровейки из ефира, аз се надявах да намерим радиостанции в сектора, които да прихванем. Това беше обемиста и тънка работа, но времето беше пред нас. Пийвах билков чай, пушех лула и работех по пулта си. Може би скоро щях да попадна на сигнали из ефира… Времето течеше бавно и монотонно, докато ровех из ефира. Моите хора в каютата също бяха заети със задачи. Ким беше допълнителен дежурен по безопасността на полета, Палма изчисляваше отклонение от траекторията ни до близката планета и луната й, а Браун участваше в сканирането на астероидите. Джейн и Никита шетаха из каютата и приготвяха вечеря за нас шестимата, Поки и Бронк, която напоследък живееше с нас. Беше към 20:30 ч., когато улових слаб сигнал в ефира. Беше радиоизлъчване. Стабилизирах сигнала, а това, което той носеше беше говор, за разгадаването на който включих преводача. Скоро можех да чета на екрана текста на речта, течаща по този канал. Трябваше ми време за да осмисля за какво става дума, но скоро се ориентирах- тука беше зона за добиване на руда, като повечето от тези 1220 кораба с зоната бяха товарни, пълни с руда, или транспортни- за рудничарите. Разбира се имаше и кораби, които бяха по други причини в тази зона. Радиоканалът, открит от мене, даде поле за работа на нашите анализатори. Това засега беше единствения ни източник на информация и ние побързахме да започнем денонощно следене и анализ на канала. Оттук щяхме да узнаем маса неща за астероидното поле, както и за близките планети. Вечертта си течеше, а аз пушех и следях разговорите по прихванатия от мене радиоканал. Преводачът ни вече успяваше да разгадае текста на 57%, което ни даваше добро начало на проследяването на канала. С течение на времето процента на разбираемост щеше да нараства.
         Смукнах тютюнев дим, отпих от купата с чай и свалих слушалките за да си почина и да се поразходя из кораба. На борда отново беше въведен режим на задължителен сън за 90% от екипажа ни. Из коридорите беше пусто, ако не се брояха войниците от охраната, които обикаляха навсякъде и проверяваха както за чужди тела, така и изправността на системите на кораба. Асансьорът ме смъкна на нивото на бара и аз завих по коридора към него. Дежурна беше барманката Соня. Щом ме видя, тя се усмихна:
        -О, Алекс!… Скоро не съм те виждала!…
        -Как си, Соня?…- попитах аз, а узмивката ми беше леко кисела.
        -Малко е скучно тука… На час идват по двама- трима души…- оплака се тя.
        -Дай бутилка пепси!…- кимнах аз, докато сядах на масата при нея.
         Седяхме със Соня, а на екрана течеше филмче за системата Tauvol от архивите на AFJ. Предишната експедиция, минала оттук беше набелязала само някои основни положения, без да се задълбочава. На филмчето, експедицията беше показала, как общува с други кораби в ефира, как се среща за пръв път с местни форми на живот на планетата Tauvol 110. Именно към тази планета летяхме ние сега, а там щяхме да се чакаме със втория наш кораб- Ford.
        -Много си мълчалив тази вечер, Алекс!…- каза Соня и се усмихна отново.
        -Замислил съм се по въпросите на мисията ни…- казах аз.
        -Сигурно сте затрупани с работа?…- попита тя.
        -Имаме работа, чак за денонощен режим!…- казах аз.- Но нали знаеш- каквото успеем да направим, това ще е!… Следващата експедиция може да успее в повече неща от нас…
        -Казаха, че сме в някакъв астероиден пояс?…- попита Соня.
        -Да. Астероиден пояс. Тук ще имаме доста работа… На лице са над хиляда кораба в зоната… Имаме възможност да общуваме, да общуваме… чак докато се изясни…- казах аз.
         Соня се изправи- идеше някой. Това беше един войник от охраната, който идваше да си вземе кафе и цигари. Соня го обслужи и се върна при мене, но аз вече си бях привършил бутилката пепси и се канех да тръгвам.
         На асансьора срещнах нашия инструктор, дракона Флу, който се поспря и попита:
        -Как е положението, Алекс?…
         Аз се смутих от триметровото чудовище неволно и кимнах:
        -Всичко е наред, сър!…
        -Къде си тръгнал?… Ела да побъбрим?…- каза Флу.
         Докато се чудех, дали да не отклоня поканата му, той ме хвана за рамото и ме поведе със себе си. Каютата му беше съвсем наблизо, точно под мостика, за да може да реагира бързо при екстремална ситуация. Влязохме вътре, а Флу ми посочи креслото срещу неговото:
        -Сядай, Алекс!… Разполагай се!… Сега ще ти налея питие…
         Инструкторът ни беше особен човек, макар й дракон. Той беше суров и взискателен, а като си спомнях премеждията, през които бяхме преминали при школата за агенти на AFJ, и до сега настръхвах. За усилията, които полагахме по време на учения, реалността ни го връщаше стократно, а това именно беше смисъла на инструктажа. Седнах и се замислих, а Флу се вмъкна в склада си и се върна с някаква бутилка питие, с което смяташе да почерпи…
         *
         На сутринтта станах от сън свеж и бодър. Снощи със Флу бяхме си общували до късно. Той използва времето и за да ме инструктира. Разсъних се на чешмата, подсилих огъня в камината и натрупах дърва и въглища край нея, за през целия ден. По- късно с лулата в ръка седнах да пия кафе, а Ким нещо шеташе из каютата. Другите още спяха. Още с утрото аз сложих слушалките, за да разбера какво става из ефира. Станцията, която бях уловил вчера още беше на линия. Можехме да научим много неща за астероидния пояс и хората, намиращи се тука из него. Нашият кораб в този час наближаваше един от астероидите, където според нас имаше рудник и малка колония от рудничари. По- късно станаха и другите. Браун седна при мене край камината и каза:
        -Пак ли започваме днес?…
        -Какво друго да правим…- казах аз.
        -Има ли нещо ново?…- попита той.
        -Доближаваме един от астероидите…- казах аз.
         В нашата каюта приятно се затопли, а утрото започваше мудно и сънено. Из кораба почти нямаше движение. От всички ни 90% спяха задължителен сън, а останалите дежуреха на мостика и по охраната на кораба, както и анализаторите на радиоканала, прихванат от мене. Двамата с Браун седнахме да работим по пултовете си. Джейн и Никита се заловиха да пекат пици за закуска, а Палма седна покрай мене, любопитна какво съм научил от радиото. Скоро астероида беше под нас. Изпратихме два джета с два екипа от по десет души да осъществят контакт, а докато чакахме какво ще се случи кораба ни увисна между астероидите. В зоната имаше голям брой кораби, из между които още не бяхме забелязали да има пасарски.
         Един час по- късно войниците изпратени на астероида докладваха за осъществен контакт и ни пуснаха картина от там. Местните извънземни бяха добре предразположени към нас и нашите момчета проведоха с тях особено пучителни разговори. Оказа се точно както си мислехме- тука беше пълно със рудничари, които добиваха най- различни руди, а корабите бяха товарни, повечето от тях, а малко на брой- транспортни.
         Край този астероид се забавихме няколко часа, преди да продължим нататък. Взехме курс към близката планета Tauvol 208. Надявахме се и там да ни посрещнат дружелюбно.  Вечертта дойде неочаквано и неусетно. Шестимата, Поки и Бронк седяхме около камината и повечето от нас работеха по пултовете си. Аз прослушвах ефира, както напоследък.  Из астероидния пояс имаше общо три радиостанции, които ние прослушвахме , записвахме и анализирахме. Докато се занимавах с това аз пушех лула и пиех ту кафе , ту чай. Постепенно този свят се разкриваше пред нас и с нищо особено не беше по- различен от другите светове, където бяхме ходили. Нашите пилоти Джо и Джими прокарваха кораба ни из между астероидите на път към близката планета. Все още ние не знаехме кога ще достигнем планетата, а и този въпрос не беше кой знае колко важен за нас. Времето беше пред нас, това беше нашата работа, а ние сега не бързахме за никъде. По някое време станах да се поразтъпча из кораба. Непрекъснатото седене в креслото изморяваше, също и непрекъснатото следене в ефира.  Из кораба беше пусто.  В момента над 80% от екипажа спяха задължителен сън. Асансьорът ме смъкна на нивото на бара. Докато крачех по коридора видях само момчетата от охраната на кораба. В бара имаше десетина души, а барманката Соня ми се усмихна  отдалеко.
        -Алекс, как сме днес?…- попита тя.
        -Затрупани във работа сме!…- казах аз.
         Колегите в бара говореха предимно за новата ни мисия и за астероидите. Взех си една бутилка пепси и се настаних до Соня. Тази вечер съзнанието ми беше нещо затормозено. Улавях се, че мисля повече за  прихванатата в ефира информация. Соня забеляза, че съм лоша компания тази вечер и замълча до мене.  По някое време се появи Хенсън. Той напоследък работеше за лабораторията. Той ми кимна и седна при нас.
        -Алекс!… Как е положението, Алекс?…
        -Всичко е нормално, Хенсън!…- казах аз.
        -Напускаме астероидния пояс?…- попита той.
        -Да. Наблизо има една планета с една луна, ще минем да ги погледнем!…- казах аз.
        -А какво се чува из ефира?…- попита ме той.
        -Най- обикновени разговори, свързани със работата на рудниците, които тука са стотици, полетите на товарните и транспортните кораби и теми от организационно естество… Случва се да пуснат и информация за туристическите кораби, минаващи през зоната, също така информация за времето, радиацията и неутронния вятър…- казах аз.
        -Кога се очаква да достигнем планетата?…- попита той.
        -Вероятно утре, или най- рано тази нощ.- казах аз.
         Хенсън кимна и отпи от халбата бира, която си беше взел, а аз се наканих да тръгвам обратно към каютата. Кимнах на останалите на тръгване. Докато се прибирах се отбих при бившата си жена Рорри, за да ги видя. Моето синче си играеше с няколко дечурлиги, също деца около неговата възраст. Казваше се Джейсън и беше моята гордост. Той се роди тук на кораба, по време на мисия. Скоро след това ние с Рорри се разделихме.
         В каютата кипеше творческа атмосфера. Всички работеха по плана на мисията, а аз седнах в двойното кресло до Ким и се заех с  моята работа по прослушването на ефира. Палма донесе кафе и чай, а Браун натрупа до камината дърва и въглища за през цялата нощ. Вероятно щяхме да работим до късно тази нощ.
         Към 21:30 тъкмо запалих лулата си, когато в ефира се появи нов и по- силен сигнал. Натиснах бутона за превод и настръхнах- сигналът идваше от пасарски кораб, който се намираше някъде из астероидното поле… Веднага алармирах дежурните на мостика. Имахме наблизо пасарски кораб и това щеше да промени плановете ни. Докато чаках инструкции, Ким се зае да локализира местопложението на пасарския кораб. Това беше някъде наблизо, ако се съдеше по силата на сигнала. Преводът на текста скоро беше готов и аз със изумление установих, че пасарите също са на разузнаване в тази зона… На борда на кораба ни беше вдигната тревога. Близостта до пасарския кораб изискваше от нас да пуснем разузнавателни сонди около нас и да се прикрием някъде, както й направихме. Към работата ни бяха включени още 30 души. Отделно 20 души бяха при трюма със сондите, за да ги пуснат на разузнаване. Тази нощ на борда малцина щяха да спят. Сканирането на зоната скоро ни показа координатите на пасарския кораб. Той се намираше на два часа полет от нас. На свиканото блиц- съвещание се реши да започнем следене на пасарския кораб. Всички други наши планове бяха отложени.
         * 
         На другия ден вечертта аз пушех лула пред пулта в каютата, замислен за намерения от нас пасарски кораб. През цялото денонощие го бяхме дебнали, без да забравяме да се пазим от него. Безспорно пасарите търсеха нещо тука, но колкото и да ги подслушвахме, още не знаехме какво търсят.  Следенето на пасарския кораб течеше нормално вече цяло денонощие.  Бяха въведени смени за дежурствата ни и процеса на следенето изискваше от нас да бъдем стриктни в работата си. И тази вечер се занимавах с подслушване на ефира и директно послушване на кораба на пасарите с далекообхватен подлушвател. Докато пушех лулата си в каютата бяхме ние шестимата, Поки и Бронк. Тази вечер се бяхме умълчали. Близостта до кораба на пасарите вдъхваше известна доза страх у нас. При направената анкета 47% от екипажа бяха заявили, че имат страх от близостта ни до пасарите.
         Ким беше сварила кафе и се появи с пълен термус с кафе за да налее на всички тук. С нея тази вечер правехме едно и също- подслушвахме ефира и кораба на пасарите, сканирахме кораба им за да разберем какво има в него и как е устроен. Досега по тези въпроси имахме само бегла информация в архива си.  Технически затруднения ни пречеха на работата, а и пасарите умееха да се пазят от сканиране и подслушване. Въпреки това ние с Ким, а и още 8 души пазехме ефира и  подлушвателните устройства.
         Следяхме пасарския кораб вече трето денонощие, когато той започна да доближава един от астероидите в това астероидно поле. Ким, която беше до мене и пиеше кафе попита:
        -На къде се насочиха сега пък?…
        -Търсят нещо!… Това е един астероид, да го сканираме сега!…- казах аз.
        -Сканирам го!…- каза Ким.
         Бяхме привлекли интерес  у околните в каютата. Браун се надигна и попита:
        -Какво става?…
        -Някакво раздвижване на пасарския кораб!…- казах аз.
        -Включвам се към следенето!…- каза Браун.- Това е някакъв астероид?…
        -Да.- казах аз.
         Измина близо час, а все още не можехме да разберем какъв е този астероид, но пасарския кораб определено искаше да акостира там…
        -Пилотите!… Внимателно, ще ни забележат!…- извика Браун.
         Настръхнахме от ужас, но пилотите успяха да ни прикрият зад съседния астероид, от където продължихме следенето. В следващия час изпратихме разузнавателни сонди, снабдени с камери, към пасарския кораб и астероида, където той се канеше да акостира. Докато чакахме картина из кораба се получи раздвижване. Манхатън изпращаше екип с десетместен джет с универсално предназначение. Този екип трябваше да ни отговори, какво става там и защо пасарите толкова се интересуват от този астероид.
         Изминаха няколко денонощия откакто пасарския кораб акостира на астероида. Нашият екип от 10 души, който беше там наблизо с джет още нямаше отговор на въпроса: “какво търсят там пасарите?”.  Това беше астероид с диаметър  8,200 км. Със сигурност из него имаше рудник  и малка колония за рудничарите, там.  Около астероида имаше десетина кораба, които вероятно бяха товарни, а между тях със сигурност имаше и някой и друг транспортен. Нашите разузнавателни TV- сонди вече бяха там и наоколо. Ние получавахме картина, буквално от астероида и корабите около него. Нашите разузнавателни TV- сонди имаха и по два бойни робота вътре, за да можем да реагираме на всякакви предизвикателства. Екипът ни, изпратен там с боен джет подхождаше внимателно и на първо място вземаше мерки за безопасността си, както трябваше да бъде. Инструктирани лично от Флу, нашия извънземен инструктор, десетимата войника знаеха добре какво да правят там. Имахме и дежурна радиовръзка на тяхно разположение. Очаквахме резултат от тях, но не й на всякаква цена…
         Беше полунощ, когато аз станах от двойното кресло за да се разтъпча. Ким се беше увила в одеало в креслото и спеше. В каютата беше уютно и тихо. В камината пращяха дърва и въглища. Браун се беше изправил пред люка и наблюдаваше навън с телескоп. От това разстояние не можеше да се види много, но все пак имаше добра видимост.  Палма тъкмо беше сварила кафе и чай в два големи термуса.  Тази нощ при повишени мерки за сигурност, както напоследък на борда щяха да спят 70% от екипажа. Всичко останало беше заето или с охраната на кораба, или със следенето на пасарския кораб, включително и десетимата войника, изпратени наблизо до него и астероида…   
         *
         В следобеда на другия ден ние шестимата седяхме около камината по пултовете си, аз пушех лула и пиех кафе, а Ким шеташе из каютата. Този ден отново бяхме заети със следенето на пасарския кораб. Имахме пресни новини от нашия разузнавателен екип, изпратен в близост до астероида. Оказа се, че там има голям завод за кораби, корабостроителница. С това ни стана ясно и какво търсят пасарите тук. Вероятно те щяха да искат нови кораби за своя флот от тука. От нас зависеше, дали ще им попречим. Засега тук имаше само един кораб на пасарите, със 100 души на борда. Имахме уникалния шанс да им попречим да вземат нови кораби от тук за своя флот. С тази идея ние седяхме по пултовете и анализирахме ситуацията в търсене на решение…
         Браун се изправи до люка и погледна нвън, казвайки:
        -Най- сигурния начин да се справим с пасарите е да унищожим техния кораб!…
        -И аз съм на това мнение!…- казах аз.
        -Да се залавяме за работа!…- каза Браун.- Целта ни е да унищожим кораба на пасарите!… Ще поискам разрешение от Манхатън!…
        -Да. Поискай разрешение и да започваме!…- казах аз.
         Ние скоро получихме разрешение да унищожим кораба на пасарите. Целия ни кораб, с 300 души екипаж беше на наше разположение, за да доведем нашия план до резултат, като стратези на кораба. Нашия план беше простичък и ние веднага се заехме да го реализираме. За целта пуснахме два бойни модула SX8 към кораба на пасарите. Това бяха автоматични бойни модули, които разполагаха с огромна огнева мощ. Не ни беше за пръв път да използваме в бой тези модули. На борда на нашия космически кораб всички бяха заели позиции според нашия план. След като бойните модули SX8 нападнеха пасарския кораб, ние с кораба си щяхме да бъдем наблизо до него, за да го довършим, ако се наложи. Разбира се за цялата операция ни трябваха няколко часа време, а до тогава ние шестимата, Поки и Бронк си седяхме край камината и наблюдавахме екраните, пълни с информация и картини от нашите TV- сонди…
         Ние унищожихме този пасарски кораб до вечерта на същия ден. Плана ни беше осъществен без съществени проблеми. Първо двете бойни станции SX8 го нападнаха и със над 30 ракети го  обстреляха. Когато ние с кораба пристигнахме там, от пасарския кораб не беше останало кой знае колко. Индикаторите показваха, че няма оцелели пасари…
         *
         На другия бордови ден изпратихме специален екип, който да иде в завода за кораби на астероида и да проведе разговори с местните, за да им се каже за пасарите и техните мераци за снабдяване с нови кораби от този завод, като със сигурност те дори не смятаха да плащат. Специалния екип отпътува още от сутринтта. Разяснителните разговори щяха да бъдат полезни за нас, а освен това щеше да се пресече опасен път за снбдяване на пасарите с нови кораби.
         През този ден изчислявахме курс ани до близката планета. До вечерта всичко беше готово, а когато тя настъпи шестимата, Поки и Бронк седяхме край камината и се топлехме. Палма беше сварила кафе, а в каютата беше уютно и приятно. От 300- те души екипаж, само 12 не бяха на борда, а това беше екипа, изпратен за разяснителни разговори на астероида, но и тях очаквахме скоро да се върнат на борда на кораба. Планетата край астероидния пояс щеше да бъде нашата следваща цел, а всичко вече беше планирано и изчислено. Тази вечер нашия екип отпочиваше. Поне за момента нямахме никакви задачи и се отдадохме на кафе, чай и лула тютюн. Ким се беше сгушила у мене, а Палма си подреждаше раницата. Екипа ни, изпратен до завода за кораби, скоро се завърна на борда и докладваха, че местните са разбрали за опасността и са взели мерки за охрана на завода и продукцията му. С този първи контакт с местните ние обогатихме с нови знания за тях архива си. След като всички бяхме отново на борда и бойните ни станции се бяха завърнали, както и TV- сондите ни, ние можехме да тръгваме нататък. Така и стана. Към 19:30 ч. ние с кораба Nissan продължихме през астероидния пояс към близката планета… Вчертта ни продължи по същия начин и през следващите часове. Седяхме си на топло и си почивахме. 
         *
         Два дена по- късно достигнахме планетата, която беше наблизо до астероидния пояс. Сутринтта започваше както обикновено. Разсъних се на чешмата, подсилих огъня в камината и на чаша кафе с Ким си запалих лулата. По това време ние с кораба ни вече се спускахме към планетата под нас.
        -Как спа, Алекс?…- ме попита Ким.
        -Наспах се добре!…- казах аз.- Нощес ставах да пуша лула и да пия кафе, поработих малко и пак си легнах!…
        -Каква ли ще бъде тази планета?…- попита Ким.
        -Най- обикновена планета!…- казах аз.- Колко планети вече имаме зад себе си… Едва ли ще е кой знае по- различна от останалите…
         В това време ставаха от сън и другите, един след друг.
         След няколко часа спускане, нашите пилоти приземиха кораба на някакъв космодрум. Времето навън беше приятно и слънчево. Беше натрупал сняг. Ние шестимата, Поки и Бронк бяхме сред първите, които излязохме на разходка навън. От космодрума преминахме през един свързващ тунел и се озовахме в сградата на космодрума, където гъмжеше от народ. С нас бяхме взели два робота и десет войника за охрана. Смятахме да разузнаваме из търговския център, като използваме момента, за да си купим интересни стоки. Местните хора бяха хуманоиди, кръстоска със октоподите, но живееха на сушата. Първите ни контакти тук бяха непринудени и простички. Приемаха ни нормално, а тук освен нас имаше всякакви представители на други планети. Обстановката беше нормална, но все пак стискахме здраво автоматите калашников в ръцете си. Един час по- късно вече имахме с нас закупени вестници, списания, филми, музика, както и компютри от местен вид. Продължихме разузнаването в близкия ресторант, където си поръчахме по една топла супа. Този свят беше интересен, макар й не кой знае колко различен. Октоподоподобните бяха интересни същества. Архитектурата им беше забележителна, а начина на мислене, не много по- различен от нашето. Предстоеше ни един ден в разглеждане на близкия град и разговори с местните. 
         Беше следобед, когато се върнахме на борда на кораба, заредени със впечатления от видяното и чутото.  На борда на кораба беше тихо и пусто. Имахме 110 души на разузнаване навън, а останалите бяха разпределени за охрана, за дежурства, и малка група за почивка. Сред почиващите вече се числяхме и ние шестимата, Поки и Бронк. В каютата ни беше станало студено и неприятно. Заехме се веднага да запалим огъня в камината, Палма свари кафе и чай, а аз запалих лулата си и се изправих пред люка. Навън беше приятно време, сред преспите сняг. Огънят бързо се разгоря и скоро тук се стопли, а ние седнахме край камината на чаша чай или кафе, поизморени от ходенето днес.
        -Октоподоподобните нямат грешка!…- каза Браун.
        -Същества, като всички други, ако питаш мене!…- каза Джейн.
        -Колко време ще останем на тази планета?…- попита Никита.
        -Няколко дена!…- каза Браун.
        -Някой иска ли пица?…- попита Палма.
         До мене бяха седнали Ким и Бронк. Игуанката днес беше малко странна. Предполагахме, че е в някакъв транс, защото беше разсеяна и често не се чуваше, какво говори. Въпреки нейните странности, тя беше симпатяга, дори за нашите разбирания и норми.
        -Алекс, поразходихме се днес, нали!…- каза Бронк.
        -Добра разходка си направихме!…- казах аз.
        -Ще излезем ли надвечер отново?…- попита тя.
        -Може и да излезем отново!…- казах аз.
         Тъкмо се бяхме отпуснали и се радвахме на почивката си, когато ни съобщиха, че на космодрума е кацнал кораб на пасарите. На борда на нашия кораб незабавно беше вдигната тревога, а всички, които бяха навън бяха призовани обратно. Един час по- късно целия ни екипаж беше отново заедно на борда на кораба ни Nissan. Докато умувахме какво да предприемем спрямо пасарите, научихме, че октоподоподобните нямат проблеми с тях. Заради силната си полиция и военни, пасарите не ги напардаха, а само търгуваха с тях. Ние шестимата отново се заехме с подслушване и планиране на наказателна операция. Пасарите бяха наш смъртен враг и нямаше друг начин да общуваме с тях, освен да ги унищожим… Поотпочинахме си няколко часа, като през това време се започна следенето на пасарския кораб и на самите пасари, които бяха из него и в близките кръчми. Нашето решение беше твърдо- трябваше да ги унищожим, преди да напуснем тази планета…
        -Какво правят сега?…- попита Ким.
        -На кораба са 10 души, а останалите са из близките кръчми!…- казах аз.
        -Имаме ли план?…- попита тя отново.
        -Плана е простичък- довечера, като се приберат на борда, взривяваме кораба им!…- каза Браун.
         Аз запалих лулата си и се изправих до люка. Навън имаше 80 пасари, с които можехме да се засечем, ако излезехме пак навън. Това не беше проблем, разбира се, тъй като ние бивахме винаги въоръжени. Прозинах се сънливо:
        -Още един кораб на пасарите, който ще унищожим!…
        -Прав си!… Трябва да свикнем с това!…- каза Ким.
        -Нека да не си разваляме вечертта заради един пасарски кораб!…- каза Джейн.
         Операцията по взривяването на пасарския кораб беше определена за късно вечертта, когато всичките 100 пасари се качат на кораба си. Бяхме разчели всичко до минутата, а сега ни оставаше да чакаме. Нашата малка компания в каютата даде скромното си участие в плана, като отброявахме колко от пасарите са се върнали в кораба си. Докато отброявахме аз пушех лула, имаше кафе и чай. Ким до мене беше леко притеснена. Бяхме срещнали пасарите на чужда планета, където никой не знаеше, че враждуваме, та дори сме във война. Вечертта над планетата беше съпроводена  със силна буря. Валеше ту дъжд, ту сняг, а край кораба ни всичко беше мокро. Натрупалият от сутринтта сняг достигаше 3 м. височина. Това тук беше нещо съвсем в реда на нещата. По някое време станах за да се поразходя из кораба. Из коридорите беше почти пусто. Асансьорът ме смъкна на нивото на бара, където имаше 5- 6 души. Беше дежурна Сюзън. Тя ми се усмихна, докато ми подаваше бутилка пепси. Седнах при нея, все още замислен над проблемите ни с пасарите.
        -Тази вечер ще има операция?…- попита ме Сюзън.
        -Да. Ще взривим един пасарски кораб, приземен на космодрума…- казах аз.
        -А какво ще кажат местните?…- попита тя.
        -Какво да кажат?!… Ние сме във война със пасарите!…- казах аз.
        -Във война сме, но… тук е чужда планета!…- повдигна вежди Сюзън.
        -Това е чужда планета, но пък ние сме военни!…- казах аз.
         Сюзън замълча, а няколкото души край нас ни погледнаха с интерес. Това бяха предимно момчета от охраната на кораба. Аз гаврътнах бутилката пепси и тръгнах. Със Сюзън така й не успяхме да намерим общ език. Кимнах й на тръгване сдържано. Дали двама- трима се колебаеха, това нямаше да ни спре във войната със пасарите…
         Операцията започна с три часа по- рано от предвиденото. Два наши екипа се заеха с нея. Единият екип постави бомби по корпуса на пасарския кораб, а втория беше заел позиции снабден със ракети земя- въздух. Точно в 19:30 двата екипа започнаха стрелба. Навън се показаха само 4- 5 пасари, които паднаха първи. Последваха мощни екплозии, които разцепиха кораба на пасарите на три части. Пламна силен пожар, а тътенът от взривовете продължи 15 мин. Скоро индикаторът отсече- там нямаше оцелели  пасари. Двата ни екипа се прибраха с четирите джета, с които бяха тръгнали на операцията. Вече на борда на нашия кораб, набързо прикрихме следите си от активност. Не искахме проблеми със октоподоподобните…
         След като всичко приключи, засега, ние шестимата, Поки и Бронк бяхме отново заедно в каютата си, край бумтящата камина. Заради случилото се , на мостика бяха поставени четирима допълнителни наблюдатели. Не ни хареса, че пасарите бяха кацнали тогава, без ние да ги засечем предварително. Това беше сериозен пропуск в защитата ни и ние вземахме мерки да не се повтаря такава ситуация. Макар й на чужда планета, тогава те са можели да ни нанесат сериозен удар, само ако са знаели какви сме… 
         На мястото, където доскоро беше пасарския кораб скоро пристигна пожарната. Ние деликатно изтеглихме наблюдателните си TV- сонди, за нас това беше приключен случай. Вечертта на борда на кораба ни беше необичайно тихо. Манхатън беше заповядал на 95% от екипажа задължителна почивка и сън. Той ни искаше бодри и свежи в следващите дни, а това, защото в прихваната информация разчетохме информация за наближаващи 10 пасарски кораба. С това и ние шестимата приключихме деня и се готвехме да почиваме, преди дежурството си по пултовете, започващо в 4 ч. през нощта …
         На другия ден спах до обед, разсъних се на чешмата и седнах край камината. Моите хора вече работеха по пултовете си; очаквахме планетата да приближат 10 кораба на пасарите, а от нас се искаше план за тяхното унищожаване. Ким се завъртя покрай мене и ми сипа кафе в голямата ми чаша за кафе.
        -Наспа ли се, Алекс?…- попита ме тя.
        -Наспах се. Беше ми се насъбрало безсъние, та си наваксах.- казах аз.
         Ким седна до мене, а другите работеха по пултовете си. Бяхме сложили пулт дори и на игуанката Бронк, която изрази желание да се включи в работата ни с възможностите си, и на своя компютър. Изпълнихме желанието й, а тя стана полезна със своите невероятни преводи на засукани извънземни езици в архивните ни филми. На борда дори в този следобеден час спяха 90% от екипажа в задължителен сън. Така ние си осигурявахме свежи сили за момента, когато основните екипи по стартегии се изморят да умуват. Свежи сили щяха да ни потрябват съвсем скоро, когато се появяха чаканите от нас кораби на пасарите. Разбира се ние не бяхме изпратени тук на наказателна мисия, а на разузнавателна, тъй че едва ли щяхме да унищожим всички кораби на пасарите, които срещнехме тук. Браун се изправи пред люка и погледна навън, казвайки:
        -Кога ли ще дойдат пасарите?…
        -Нямаме информация, но дотогава трябва да сме готови със плановете за посрещането им!…- казах аз.
        -При всички случаи ще трябва да ги посрещнем в небето!… Даже ако успеем да ги присрещнем в орбита, ще е още по- добре!…- каза Браун.
        -Това зависи, колко отрано ще ги засечем да идват с радарите си!…- казах аз.
        -Ще направим всичко възможно да засечем пасарските кораби от рано!…- каза Браун.- Ще поискам допълнително наблюдение на скенера и радарите!…
        -Направи така, както сметнеш за добре!…- казах аз.
         Следобедът течеше бавно в уютната ни каюта, докато работехме по пултовете и пиехме ту кафе ту чай. Двамата с Ким седяхме на двойното кресло, съвсем един до друг, а тя често ми се усмихваше, доволна както винаги, че сме заедно, че денят ни е хубав, а обстановката е приятна. Поки също изрази желание да помага. Макар и котка, макар и извънземна, Поки беше висш военен, поне там откъдето идваше беше такъв, а това му даваше сериозни възможности да ни помага с едно или друго, както той всъщност правеше. През този ден навън бяха допуснати само 10 души от екипажа ни. Макар й да имахме задача да разузнаваме, за нас беше важно да бъдем готови за идването на пасарите, заради което дори разузнаването оставаше на заден план.  Бях се изправил до люка и наблюдавах светлинките от съседния кораб, приземен на този космодрум. Въпреки напрежението и неизвестността, беше настъпил час за романтика. Чувствах се невероятно в уютната каюта сред моите добри приятели и колеги от малкия ни, но задружен екип. Десетте пасарски кораба, за чието приближаване бяхме получили информация предишния ден, още не се бяха появили, а ние се изморихме да умуваме, как да ги посрещнем и унищожим, а преди всичко, как да се опазим от тях. Но сега се бяхме настроили романтично. Браун извади бутилка джин, сипахме си и вдигнахме наздравица. Беше едва 18:30 ч., времето беше пред нас, а освен, че чакахме неприятни гости от космоса, други съществени проблеми нямахме. Аз прибегнах дори до услугите на нашия шаман Джи, като му възложих задачата да определи кога ще дойдат десетте пасарски кораба до тази планета. Джи обеща да ми отговори до сутринтта… Джинът приятно ни омагьоса още след първата глътка. Ким се беше сгушила у мене, замечтана за един друг живот- не по космическите кораби, не по чуждите планети, а на тихо и приятно местенце със спретната къща с двор, далече от всякакви професионални грижи… Ние тук, шестимата често говорехме за такава семейна идилия. Според общото мнение по въпроса, такъв живот щяхме да можем да си позволим, когато спечелим достатъчно пари в сметките си, за да се оттеглим от AFJ… Тази вечер Ким ме беше разнежила. Държах ръката й в ъв своята, пушех лула и се радвах на хубавото време, на хубавите времена и на часовете, през които ние тук- шестимата, Поки и Бронк, бивахме заедно…
         На сутринтта се събудих бодър и свеж, разсъних се на чешмата и седнах да изпуша една лула с кафенцето, донесено от Ким. В каютата беше топличко и приятно, а моите колеги вече работеха по пултовете. Ние бяхме допълнителен екип за сканиране на зоната около нашия кораб в очакване на пасарските кораби. Тази сутрин времето навън беше хубаво, валеше слаб дъждец. По някое време се свързах с шамана Джи, а той ми каза, че пасарите ще дойдат скоро.  По някое време двамата с Ким излязохме на разходка навън. Макар и навъсено, времето беше хубаво, а въздуха свеж и богат на озон. Минахме двамата по тунела към близката сграда на търговския  център. Крачехме бавно, стиснали калашниците.
        -Къде отиваме, Алекс?…- ме попита Ким.
        -Просто на разходка!…- казах аз.- Ще надзърнем тук- там и се връщаме обратно!…
         В този момент ни настигнаха Палма, Браун, Джейн и Никита:
        -Къде сте тръгнали без нас!…- каза Джейн.
        -На разходка!…- казах аз.
         Около нас беше оживено. Тук можеха да се видят всякакви извънземни. Ние завихме към един бар и влязохме вътре.
         По следобедно време ние шестимата все още се разхождахме по улиците на близкия град, разглеждайки магазин след магазин.  Беше се спунала гъста мъгла с видимост под 20 м. В такава романтична обстановка седнахме на бар с изглед към улицата, за да си поръчаме по халба бира. Бяхме се настанили до стъклената стена и наблюдавахме движението по улицата. В този час там вървяха над 200 вида извънземни, някои от които познавахме от нашите архиви.
        -Бирата е добра!…- усмихна се Ким.
        -Какво мезе си поръчахме?…- попита Джейн.
        -Пържоли…- каза Никита.
        -Днес добре се разходихме!…- каза Ким.
         До нас двама от местните спореха за нещо. Преводача ни показваше, че спорят от къде да минат за една съседна планета. Вероятно това бяха туристи. Ние не им обръщахме внимание, за да не започнат да спорят и с нас. Към 15:30 ч. ни се обадиха, че ни изпращат джет да ни прибере- пасарите се бяха появили около астероидния пояс. Качихме се на изпратения за нас джет и  след 20 мин. Бяхме на кораба. Оттук с кораба ние излетяхме към астероидния пояс, където трябваше да присрещнем десетте пасарски кораба. В каютата беше хладно, а огъня беше загасен. Двамата с Ким се заехме да го запалим, пренесохме дръвца и въглища за през целия ден. Скоро се затоплихме и седнахме край камината по пултовете си. За два часа достигнахме астероидния пояс и заехме позиции за засада. Оттук скоро щеше да мине конвоя на пасарите. Всъщност, очаквахме го някъде през вечертта, или нощта. По някое време на мене ми стана сънливо. Направих си кафе за разсънване и ободряване и си запалих една лула тютюн. Ние шестимата бяхме екип за подслушване. В ефира вече се прихващаха разговори от пасарските кораби. Определено те бяха тръгнали на разузнаване, също като нас. Аз си пушех лулата и следях превода на разговорите из пасарските кораби. Това, определено бяха същества, които не ни допадаха. Говореха предимно за това, колко са гладни и как ще вземат на абордаж поредния кораб по пътя си, за да си похапнат…Ние със нашия космически кораб Nissan скоро заехме позиции край един от астероидите. Оттук щяха да прелетят десетте пасарски кораба. Ние разположихме 20 бойни модула SX8 около нас в очакване на врага. Беше потвърдена информацията, че те ще се появят вечертта или през нощта. По това време имахме и успешна транслация със кораба Ford. Разбрахме се да се срещнем не край планетата Tauvol 110, както се бяхме уговорили предварително, а тук край астероидното поле. Те щяха да пристигнат след няколко дни.  Бордовата вечер настъпи неусетно. В нашата каюта беше топло и уютно, а ние се занимавахме да следим какво става из корабите на пасарите. Подсушвахме едновременно и ефира за други радиостанции, освен на пасарите. Тази вечер ми беше малко тъжно, пушех си лулата и се радвах на Ким и Палма, които бяха край мене. Палма донесе два термуса, единия с билков чай, другия с кафе и се отдадохме на сладки, вечерни приказки. Игуанката Бронк също беше при нас. Бяхме й поставили пулт край нашите, за да може да се занимава с преводи на текстове и филми от архива ни. Поки замисляше нещо в своя ъгъл, но го пазеше в тайна, за да ни изненада после. Докато си пушех и следях текста с превода на разговорите на пасарите, Ким се беше притиснала към мене и си пиеше чая. Ким много ме ценеше и уважаваше. Тя живееше щастлива от нашата връзка и всеки ден биваше усмихната и приветлива, млада и жизнена, пълна с енергия. Връзката ми с Палма също беше на ниво, а те двете успяваха да ме поделят помежду си по някакъв начин. Тази вечер на борда на кораба спяха само 40% от екипажа, а другите бяхме в очакване да преминат пасарските кораби. Корабът ни беше прикрит зад един астероид. Нашият космически кораб беше мощна и бърза бойна станция, машина с неограничени бойни възможности, като на борда имахме атомни, неутронни и други мощни бомби, с които можехме да смажем всеки враг, но по принцип бяхме разузнавателен кораб и гледахме да не се замесваме много в битки, а да събираме информация от всички места, където се появявахме, но за пасарите винаги бяхме склонни на компромиси от съображенията си за ненамеса, понеже пасарите бяха наши смъртни врагове, едни от на- големите ни врагове, изобщо… Клопката, която им бяхме подготвили тук в астероидния пояс беше коварна и сигурна. Когато се появяха, към всеки от десетте им кораба щеше да се насочи по един автоматичен, боен модул SX8, от нашия състав. Тези модули имаха възможност да унищожават всичко по пътя си, снабдени с  мощни лазери и торпеда. Във всеки единтакъв модул имаше и два робота, които можеха да се намесват пряко при необходимост от човешка намеса. Модулите можеха също така да се командват и дистанционно, съобразно тяхната програма.
        -Не си ли губим времето с тия пасари, Алекс?… Досега можехме да обиколим няколко планети!…- каза Палма.
        -Така сме решили, скъпа!… Някак си е неприемливо да минем покрай кораби на пасарите, а да ги оставим непокътнати!…- казах аз.
        -А неможем ли просто да си караме по пътя, без да им обръщаме внимание?…- попита Палма.
        -Ще бъде пропуск за нас, да оставим действащ пасарски кораб, покрай който сме  минали!…- каза Браун.- Ако корабите им са много- тогава можем да не се намесваме, но това са само 10 кораба!… Далече под нашите възможности за справяне!… А когато ги унищожим, това означава 1,000 пасари  по- малко във войната!… Помисли си, това са 1,000 пасари по- малко!…
        -Но нашата мисия е разузнавателна, все пак, а не наказателна!…- каза Палма.
        -Палма, така решихме, скъпа!…- казах аз.- Освен това, Флу има особено мнение по въпроса и смята, че няма да ни струва нищо, ако се забавим с няколко дни, заради тази наказателна операция!…
         В настъпилата тишина, някъде бръмчеше дизелов агрегат. Използвахме ги за аварийна електроенергия и вероятно тъкмо сега ги изпробваха профилактично.
         Аз запалих още една лула тютюн и се замислих по въпроса за пасарите. Това беше раса, която се размножаваше изключително бързо и заливаше околните  звездни системи , главно за да търси храна, а това означаваше- всякаква храна, включително и хора… Именно за да разберем откъде идват те, беше сегашната ни мисия. До нашата Слънчева система, те минаваха именно оттук- през системата Tauvol. Ако ние не успеехме докрай да видим пътя им до тук, то следващите разузнавателни експедиции на AFJ щяха да успеят след нас и със цялата информация, събрана от нас. Това беше всъщност целта на тази мисия- експедиция, да съберем информация, която да се използва в бъдещи експедиции и от всички наши кораби, преминаващи оттук в бъдеще.
         *
         На сутринтта се събудих свеж и бодър, разсъних се на чешмата и седнах да изпуша една лула с кафе. Ким и Палма шетаха из каютата, а другите вече бяха по пултовете си. Ние със нашия кораб Nissan бяхме прихванали кораба към един астероид. Наблизо имаше колония на рудничарите, които работеха в близките рудници. Бяхме изпратили двама войника с един джет до колонията, за да видят какво има там. Скоро войниците ни се обадиха, за да кажат, че тука има малко градче на рудничарите. Гравитацията беше слаба, но ние имахме към униформите си гравитационен регулатор, който ни позволяваше да си имаме нормална гравитация, независимо от околната гравитация. Пасарските кораби все още бяха надалеко, въпреки, че ги очаквахме да дойдат през нощта.Тази сутрин на борда на кораба ни спяха 45% от екипажа. Имахме два дежурни екипа по посрещането на пасарските кораби, които можеха да поемат управлението на кораба и на бойните модули SX8, които щяха веднага да нападнат пасарските кораби, щом ни приближат.
         Утрото ни вървеше сънено и мудно. Шестимата, Поки и Бронк следяхме разговорите из ефира. Текстовете от преводача бяха по екраните на пултовете ни, за да ни убедят, колко противни същества са пасарите. В този момент те буквално търсеха някакъв кораб, който да нападнат и вземат на абордаж, за да похапнат прясна храна, сиреч екипажа на въпросния кораб. Ким седеше до мене, тази сутрин нещо позамислена.
 End  > част № 4